Тя се къпеше в една чаша с топъл зелен чай. На ръба на чашата беше кацнала една светло зелена пеперудка и потрепваше с крилца. Принцесата имаше дълги, изящни мигли, малки алени устни и бяло, миличко личице. Тя си говореше с пеперудата.
- Не може, някъде по света, да няма чаен принц. Сигурна съм, че има, но как да го намеря и как да стигна до него, нямам си идея. Сигурно и той се къпе в чаша със зелен чай, много е ободряващо сутрин, мечтае си за мен, защото предполага, че съществувам. А можехме заедно да се къпем, в малко по-голяма чаша и да се целуваме. Едва ли, има нещо по-прекрасно от това, на света. Но като се изкъпем и се нацелуваме, какво ли ще правим след това? Можем, просто да се разхождаме. Светът е пълен с цветя и пеперуди. Когато е слънчево, тихо и спокойно, можем да се качим на някоя борова кора и да поплуваме по реката.
- Какво ти пречи, да се разхождаш или плуваш сама? - попита пеперудката.
- Друго си е, да си имам мъж до мен. Да се чувствам харесвана и обичана. Тогава све ...