Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш?
– Дааа, докато чакаш - златни мигове пропускаш.
– Да, но с теб ми беше някак търпеливо, а и никога не си било тъй избухливо.
Може ли сега, така да си отидеш - где ще идеш , кой ще заблуждаваш и на кого обещания ще даваш?
– Ще запиша курс за обучение във колектив – „Как чакането да превърна във мотив” Инак - ще съм най-обикновен жонгльор - заради мене никой си не дава зор.
– Ами, като тръгваш си сега – да те чакам ли кога изпадна във беда?
– Каак ще ме очакваш?! – вече няма със какво да чакаш, моля, престани да правиш драма – вече си голяма!
– Да ме нараниш, ти нямаш даже срама – я отивай си – дим и да те няма!
Чакането ми, отдавна се изчака – просто да изхвърля те сама, не ме дочака.
И тръшна Чакането за последен път вратата...Смигна си и рече ....
– Боже, таз глупачка – пак е в крачка...какво без мен ще стори....що за глупости ми наговори..чакането и се изчакало – чакааай - нищичко не си видяла – та без мене, вече не си цяла – важна съм съставка в отчаяние, също толкоз и в мечтание...да не говорим кога животът те очука, и те хвърлят на боклука...и чакаш ти, поне клошар, да има слука - да те прибере, макар и непотребна....и да чакаш пак някому да се окажеш нещичко полезна.....Чакай - ще ме прибереш, ще поискаш да си цяла....ама ти прощавам – от чакане си оглупяла, и да спреш да чакаш – да не си посмяла!
ПърваНова
© Ренета Първанова Все права защищены