Череният дъжд
Ето го, идва отново, черният дъжд със своите едри и гъсти капки. Отново засипва главите ни. Това е той, дъждът, който ние самите викаме, а после се оплакваме от него. Същият мазен и лепкав дъжд, от чийто прогнил аромат ни се повдига на всички. Той не просто вали над нас, той попива в кожата ни и полепва но нас, и така ние го носим със себе си.
Дъжд, който вали не само над главите ни, но и в умовете ни. И този същият черен дъжд ние наричаме просто... отчаяние!