Глава Девета
Черна Роза и Бяла Роза разбират кой всъщност праща злите демони.
Вече една седмица Марон си беше у дома и майка и не спя да я обвинява за всички. Добре че бяха Ерик и останалите от групата. Тя свикна пак да танцува и да пее по уличните правила. Един ден Марон като си търсеше старите неща на тавана намери една стара снимка на баща и с непознато момиче. Отзад на снимката пишеше: ,,Както една роза не може без слънце, дъжд и обич, за да израсне така и ние двамата не можем един без друг. Нека следващите пазите на земята не имат същата участ като моята”. Марон като го прочете това отиде при баща си и му каза:
- Тате, може ли да поговорим?
- Разбира се, Слънчице.
- Но да не е тука, става ли?
- Добре, къде искаш да отидем.
- Ела, ще те заведа. - и Марон го заведе до пещерата и каза:
- Тука познато ли ти е.
- Да, защо? - и изведнъж Марон каза:
- От изток на запад, от север на юг нека моята воля се чуе тук. Нека с помота на четирите земни сили Въздух, Вода, Огън, Земя се превърна в ...