27 нояб. 2006 г., 01:19
8 мин за четене
Беше около два след полунощ, когато на вратата се позвъни. Марая стана от леглото почти бодра – беше вече свикнала всяка нощ да я събуждат по този начин. Отвори вратата и инстинктивно погледна надолу. На изтривалката отново я чакаше поредната черна роза, на която беше завързана бележка, написана със странен почерк: „Не се страхувай от смъртта!” Марая вдигна розата и затвори вратата. Махна бележката от цветето и го потопи във вазата при останалите черни рози. Колкото и да е учудващо, тя беше съвсем спокойна и с нищо не показваше, че се страхува.
* * *
Всичко започна преди около месец, когато се появи първата черна роза с онази бележка: „Здравей, скъпа! Мислех, че вече си мъртва!” странно – точно същия ден едва не я блъсна някакъв пияница с бракмата си. А след прочита на бележката тя потръпна и усети как паниката и яростта, че някой я преследва, се надигат у нея. Идеше й да закрещи, да си направи отдушник и да излее чувствата си, но не можеше. Знаеше, че онзи, който й е подхвърлил бележч ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация