Черният Кадилак
Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как черния кабел се освободи, извъртя се и се блъсна в пръстите му. От токовия импулс, те моментално се свиха и го стиснаха силно. Токът премина през тялото му и за миг силно изпъна мускулите на краката, хвърляйки го назад и блъскайки главата му в стената зад него. Стивън загуби съзнание.
По някое време усети някакъв странен глас в главата си, който му повтаряше: „ ...дишай, дишай !“. Той отвори очи. Лежеше сам в средата на стаята. Спомни си правилото, която казваше, че при удар от електрически ток, се постъпва като при удавяне – изкуствено дишане и тласъци на гръдния кош, за да се „събуди“ сърдечния ритъм. Добре, че не се стигна до там, някой да го спасява.
Стана и отиде да измие ръцете си, когато Катрин влезе, като хала и започна да събира дрехи в един сак.
- Скъпи, ще спя при Джуди тази вечер. Обещала съм ѝ. Разделила се е с приятелят си и искам да я успокоя. Не ме чакай. Имаш свободна вечер ...