3:32 АМ
Една нощ седейки пред компютъра телефона му извъня разцепвайки мрака и тишината които бяха обгърнали стаята, ТОЙ се позачуди
дали да вдигне, но тъй като беше настоятелно вдигна леко изнервен.
- Ало... кой се обажда?
- Помощ! - каза потаен и мистериозен глас - Помогни ми!
- Ало, кой се обажда? Кой си и какво трябва да ти помагам? - каза той доста учуден.
- Помощ! Трябва да ми помогнеш, страх ме е. Тук е тъмно. Тъмнината ме плаши. Страх ме е. - промълви треперещия глас. - Моля
те, вземи ме от тук.
- От къде да те взема? - Къде се намираш? - попита той, като въобще не разбираше какво става.
- Незная, страх ме е. От всякъде съм заобиколена от тъмнина нищо невиждам и нищо не чувам сякаш съм попаднала в "нищото".
Тази тишина ме плаши! Единственото което усещам е, че вали сняг който пада върху мен. Моля те, намери ме и вземи от тук.
- Добре, ще те намеря, но не ти обещавам. - каза той с много несигурен тон. ...