Черният овен
Шести март, петък. Пътувам към вкъщи. Връщам се от работа - слязла съм от виенското колело, но още продължава да ми се вие свят. По пътя мислено, готвя, събирам прането от простора, сортирам бяло, тъмно, цветно, успявам да намаля преди да светне първи зелен светофар, следователно трябва и втория да е зелен. Беше задъхан ден, поне на финала нещо хубаво да ми се случи. Сложила съм си очилата, да разпознавам цифрите на брояча отдалече. Позната мелодия извива глас от чантата на дясната седалка. Вдигам, докато чакам колоната да се размърда. Сладкият телефонен терор е нещо, с което не привикнах, повече от десетилетие, та дори той сега да бе неволно предизвикан от принца на бели маратонки. Преди работа, на почивката и след работа. Принцът, всъщност вече е дърт за принц. Кралят звъни, за да се поинтересува с какво ще бъде гощавана неговата височайша особа. Но преди да отговоря той изведнъж се сеща за друго и прекъсва многострадалния ми речитатив. На мен ми се яде сирене по шопски, това исках да кажа, обаче се отказвам, понеже чувам гласа му да става все по-въодушевен.
Паркирам пред блока, изгасям колата и се заслушвам.
- Купих ти подарък за осми март. - повтаря за втори път, най-накрая го чувам, защото за миг последната дума ми изпръщя.
- Какво? - питам пак, като намалям музиката, за да разбера дали не е някаква шега.
- Купил съм ти подарък за празника. - съобщава отново той, с една лека вълнообразна нотка, в иначе сериозният му басов тон.
- Така ли?
- Дааа. В багажника го возя, много е голям. - отвръща и вече прихващам някаква уловка. Мисля си, че кралят и докато беше принц, не ми е купувал нещо на осми март, не че съм се сещала и аз, изключвам зюмбюлите и карамфила - последния, от които беше опакован в целофан и докато се разхождахме хванати за ръце, беше изпаднал от опаковката някъде по пътя, та какъв е този импулс все пак? Освен това познавам и кътните зъби в Скруджовската му порода, изобщо не вярвам да знае дори какво харесвам, да не говорим, че качественото прилагателното "гол-ям" звучи съмнително още в първата си половина.
- Кажи, хайде, защото трябва да вкарвам колата в гаража. - съобщавам вече почти отчаяна.
- Купил съм ти десет литрова туба с уиски.
- Какво? - гласа ми почти заглъхва от възклицание.
- Не се шегувам. Говоря сериозно. - изгърмява той.
Мълча като след тежък нокаут и не знам какво и дали изобщо трябва да казвам нещо.
- Слънчоооо? Чуваш ли ме?
- Да, чух. - отговарям все пак. - Сега трябва ли да се радвам? -
Смехът му пронизва слушалката. Той се смее. Много му е весело.
- Какво? Не се ли радваш?
- Дива коза ли е? - опитвам се да отгатна, игнорирайки въпроса за радостта.
- Не, Черен овен. Директно от завода!
Черен овен от завода. Едва не заплаках.
- Радваш ли се? - пита той.
Поетеса, с десет литрова туба уиски, директно от завода на Пещера. Ехаа! Няма нужда да ходя и на работа. Ще си пиша и пия по цял ден. Черният овен ще ме клати, винаги ще съм щастлива и усмихната, че как да не се радвам?
- Това шега ли е? - старая се да бъде сериозна.
- Каква шега? - избоботва кралят, при това с леко гневен тон и добавя превъзбуден - Струва 100 лева.
Ох, чак и мен ме заболя като го каза.
Сто лева? От чичо Скрудж? О, не! - заливам се от смях.
- Хайде, скоро ще се видим. - казвам и вече ми се привижда кехлибарената туба.
Затварям телефона, а отвътре ме напушва един непонятен смях. Какъв е черен ли е, с лика на Алеко Константинов , или рогат, не смея да го категоризирам, за да не падна на земята, нека да ми е смешно. Какво друго ми остава в петък вечер, след напълно откачен работен ден, освен да се смея. Уиски! Уха! Ще бъда пак черешката на тортата. Тортата е Кралят - беличък, сметанов, пухкав и аз отгоре. Иха! Може да размятам и някой копринен чорап да се знае кой е шефа. Опа, много се отплеснах. Знае кралят какво обича неговата кралица. Къде на шега, къде на истина, като се прибра, ударихме няколко наздравици като студентите. Най-накрая стигнах до извода, че нито един мъж не може да ме разсмее така дълготрайно. Все пак, докато се чукваме, той ми признава, че един негов колега му е подарил тубата, в знак на благодарност. Кралят работи като спасител на хора. Не на плажа, а покрай една мина, но това звучи сякаш още повече респектиращо. Накрая ми показва кой е шефа, аз заспивам от умора и не сънувам дори един черен овен. Няма овни, няма пролет, няма работа. Всичко е равно като кротко дишане, или както малко преди да предам Богу дух. Но не предавам. Само така ми се струва. Жива съм и не съм. Между съня и реалността. Плувам като муха в десет литра уиски. Кой ще ми каже наздраве? И кой, че жените били като цветя? Не е вярно!
Напоследък се движа с една седмица напред, така че два дни какво са? :)
Честит празник момичета!
© Силвия Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Черпя едно, за усмивката. Благодаря ти, Вале.
-
Щастливка си ти, а моят дори рождения ми ден забравя. Нищо де, жив и здрав да е, усмихна ме
-
Смути, благодаря за усмивките!
-
Малко "след дъжд качулка" чета, ама пак е забавно
Всичко е в това, как виждаме нещата - черни овни, каци с вино или уиски, принцове на коне, на кой му пука, щом сме добре -
Благодаря Ви, за хубавите думи, Иржи, Владимир и Блу. Иржи, внимавам то при такова количество да му се отпие на човек. Владимир идеи за нов разказ ли ми даваш? Фантастичен е като че ли, но звучи добре. По хубавотото е и един Адам в басейна с уиски. Леле, залютя ми на очите чак. 😎
Честит празник и на Вас, Иржи и Блу! Бъдете здрави и пълни с добро, момичета! Раздавайте, но не прекалено, че прекаленото добро понякога бива лошо наказано. Прегръщам Ви! -
Честит празник, Силве!
-
Преди се казваше "Ин вино веритас"/ Във виното е истината/ , сега ако не е уиски, с разнинте му там марки....дори е обидно!...А ти, Силве, значи си получила много голям подарък! Обичам остроумните ти сравнения и тънкия ти хумор! Честит празник и внимавай с тубата, сигурно има още от нея.....
-
Емо, ти си знаеш, само че после ще чакам включване. Надявам се да е хумористично, не драматично 😎. Благодаря ти много!
Юри, благодаря ти за веселото настроение! 😁 -
Отдавна сме си близки,
и аз на този ден
ти нося туба с уиски -
Най-черният овен!
Със него като седнем
по френски - А ла карт,
с любов ще се погледнем
дори на Осми март! 😉 -
Добра идея ми даде за подарък, чрез този разказ, Силвия. По този начин ще се облагодетелстват и жената и мъжът едновременно, и няма да има повод за сръдни, заради този дискриминационен празник. 😂
Поздрави и честит празник! -
Благодаря Ви, момичета за веселите коментари и мен ме усмихнахте. Има една китайска поговорка, която гласи, че ако не ако нещо ни се случва, то поне веднъж преди това е минало като мисъл в главата ни. Много странно, но този случай явно е изпреварил мисълта ми.
Ангелче, Краси, Доротея, желая Ви слънчев ден🌷🌷🌷🌷🌷🌞! Благодаря за любими. -
Силве, без да знам снощи съм ви правила компания с остатъчен запас домашно червено винце.. Наздраве на патерици! 😅 Мисля, че този текст служи като шеговито напомняне и би спасил голяма част от мъжката част от неудобни ситуации по 8ми март.
А за жените, някои са като цветя, други отлежало пиво. И в аромата и в стареенето!
Поздрави от рано! 🥰🌸🥂 -
Подсети ме за вица:"Какво ви е отношението към алкохола с една дума?- Сипвай!" Силве, не пия и не мога да коментирам това удоволствие, но щом не е работа, мога да го сложа в графата "празнично" Честит и весел!
-
Благодаря ти, Наде 🌷.
Знаем, Петре, но имаше един гайдар от клана Макгрегъри, там по онези земи, беше ми приятел, ако го срещнеш, прати му поздрави. Благодаря ти. -
😆☕️ с кафе, черно, че ще трябва да се кара по-късно. Тук при назе нема черни овни, знаете наверно. Само Джак. И брат му - Даниелс. И то не в туби, ох, как ми се припи, не е истина... 😢
-
Усмихна ме, Силвенце! Наздраве!
-
Нещо импулсивно написано, много се радвам че Ви усмихнах, Пепи, Ивелин и Марианче. Така като гледам, Черния овен скоро няма да свърши, така че не обещавам героите ми да са от най-кротките този месец.
Благодаря Ви много! -
Посмях се ... Разбрах, че е петък. И отивам да си направя сирене по шопски(не съм ял от години) )))
Наздраве! ) -
Честит и от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
