Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Децата свикнали с тъмния му вид и го приели в игрите си. Докато един ден... случайно се изправили пред едно огледало със своя връстница. И двете ахнали – в огледалото, лицето на тъмното момиче така контрастирало с лицето на другарчето си, че чак се стъписали и двете. Светлото момиченце побягнало и оставило приятелката си в стаята. Черноликата понечила да се разплаче, но преглътнала сълзите, а те се превърнали в малко камъче под гърдите ù... Прибрала се с отчаяни крачки у дома. От този ден нещо се скършило в нея. Не искала повече да играе с другарите си, затваряла се вкъщи и по цели дни мълчала. Времето се изнизвало, а тя все по-рядко излизала. Втвърденото камъче растяло, щом тя видела светлит ...