И така, докато се литка от стиховете към прозата и обратно, тщестлавието ми все повече се оплита като коте, което е измъкнало от кошницата с кълбета най-големите и най-пухкавите и ги подгонва по етажите. Ей го на. Вече е на покрива, откъдето си мисли, че всички трябва да го зърнат от улицата. Един конец се провисва надолу и случайна кола, профучавайки, го отнася. Тщеславието ми се втурва след нея. Хей! Ти си от онзи, литературният сайт! Познах те! Нали ти ми каза, че стиховете ми са "хубави". И понеже са толкова хубави, и понеже са толкова много - ето! Ще ти ги подавам на случаен принцип! Казваш: "Повечето са хубави"? Казваш: "Има и хубави"? Ама аз... искам всичките да ти харесват! Ето, избери си сам!
"Браво! Поздравления!" - поздравява ме една собственичка на издателство. - "Как си ги кръстила?". "Рисувани на голо стихове" - отговарям. - "Само че искам... ако може... всичките. Около 300 страници (засега)." "Няма проблем!" - тутакси ми отвръщат. - "Ако нямаш пари, можеш да напечаташ една-две бройки, пък като събереш пак, ще допечатваме". И веднага ми праща проект за корица - на лилав фон едно голо тяло. И една червена роза. И същото - в зелен вариант: "Избери си". "Ама... няма ли да го редактирате?" - стъписва се моето тщестлавие и... се отказва.
Ето, по улицата минава следващата кола. "Почитател!" - крещи тщестлавието ми и уж скромничко се изтъпанчва пред него. "Мдааа.." - провлачва той. - "Виж какво, трябва ти помощ. Ще ти помогна... Познавам лично редакторката на еди-кое си...". "Ами да!" Изпращам му тутакси линка към Буквите: "Виж тук, моля те...". Та той ми подбра 45 стихотворения и отсече: "Като за първа книжка - толкова! И да смениш заглавието!". "Избери го ти" - умилква се тщестлавието ми. "Трета среща с Търговеца на души". Но защо "трета"? Защо не "втора", "първа" или "четвърта"? "Така ми звучи". И се заема да ги подрежда "на цикли". Така за първи път разбирам, че било по-добре да бъде "на цикли". Само дето не мога да разбера принципът на зациклянето. И все пак: "Има вътрешна логика и вътрешно движение" - казва. А аз се опитвам да му повярвам. Нали е поет! Истински при това. И познавал онази де... казва й малкото име.
Е, познанството не му стигна чак дотам да ме препоръча, но съм безкрайно благодарна, че в продължение на няколко месеца всеотдайно се зае да сглобява книгата. Изпитваше истинско удоволствие, сякаш. Митко, благодаря ти!
Междувременно обаче един друг сайт пуска моята "първа среща с Търговеца на души" в раздела за кратка проза. И тщестлавието ми ще се спука от гордост. "Ето! Харесват ме съвсем непознати хора!". Та, оттам тръгна тя...
И се връщам отново към идеята на Митко (онзи, дето ми направи първата редакция на неиздадената стихосбирка) и си казвам наум: "Митко, приятелю! Идеята ти ме вдъхнови!". Само че, купищата стихове някак си ме объркват. Прекалено много са. И емоцията е силна; как да предпочета някой стих пред друг, пък и като не го харесат, нали ще ме заболи!
Решавам да събера написаните до този момент кратки прози (поне са по-малко), да ги подредя, подобно на цикли, описвайки пътя от първата, през втората и третата, та до четвартата "среща с Търговеца на души" (защото имам точно четири такива прози, които бих искала да стоят като крайъгълни камъни в моето "пътуване"), пък да става каквото ще! И си мисля, че някак се доближих до вътрешната логика на Митко. А може би, по-вероятно - последвах собствената си логика и подредих кратките прози.
И така, съвсем сериозно, разпечатало черновата на първата си книга, в папка, оправяйки нервно вратовръзката, която явно го стяга, ей го че стои моето тщестлавие пред огромните железни порти на един Конкурс, а през миниятюрното прозорче някъде горе едно око любопитно го наблюдава.
© Павлина Гатева Все права защищены