21 апр. 2010 г., 11:59
Червенокосата
4 мин за четене
Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, животът е низ от изненади, в повечето случаи - гадни?
В интерес на истината, тя има и красиви моменти, пълни с романтика. Като онази вечер на брега на езерото Варезе, когато тя, кипящата от щастие, изливаше щедро радостта си, лека и безметежна като младо момиче. Тогава бе убедена, че принцът стои до нея. Онзи тъмен, загадъчен принц, лош и непредсказуем... Оказа се, че не е сгрешила в преценката си... червенокосата. Тогава все още не ù беше ясно, че е може би по-лоша от него. Харесваше ù властта, контрола... черният беше луд, гаден и влюбен...
- Знам, че съм ти любимка, но, моля те, спри да си правиш шеги с мен, вече не е смешно...
Това казва в онази самотна вечер на Господ. Опитваше се да избяга от черния, но той я привличаше, подчиняваше на волята си, изпитваше нейната.
Появи се друг на арената. Двама разярени, неопитомени тигри се бореха за надмощие. Другият е звяр. Пази придобивките си със сила и гняв. Двамата се изправиха един срещу друг заради червенокосата. Младият защити своето право. Беше по-силен, по-арогантен и... по-малко женен. Черният се оттегли, присвил злобно очи... Изчакваше. Тя не е луда, познава характера му и знае, че войната сега започва. Младият самец постави своите тежки окови на ръцете и.
Червенокосата нямаше шансове да се бори с него. Търсеше любов, власт и пари... намери ги, но късно установи, че цената е свободата ù. Изпадна в криза. Блъскаше се в сигурния си кафез.
Стои и мисли. Той е в чужбина по работа. Тя отказа да го придружи, под предлог, че е на работа и децата се прибират. Но тежкият джип обикаля на кръгъл час. Младият я държеше изкъсо. Беше злобен и авторитарен.
Тя знае, че черният наблюдава отстрани, изчаква.
Кафето изстина. Червенокосата грабва ключовете за колата и хуква навън. Остави телефона. Кара бързо. Той не понася това. Тя започна да го прави нарочно, за да го вбесява. Харесваше ù как крещи, побеснял от ярост. Хареса ù как я спря на бензиностанцията, изкара я насила от колата, качи я в своята. Едно от момчетата прибра нейната. Той беше изгубил контрол над себе си. А тя щеше да направи жестока катастрофа. Той видя. Почувства се слаб тогава. Не можа да направи нищо. Знаеше, че животът е изцяло в нейните ръце. Затова побесня. А червенокосата знае, че го контролира, когато той не може да се контролира.
Черният джип се прокрадна в сенките. Тя натисна газта. Усещаше с кожата си яростта на бесния. Усмихна се.
Когато черният ù заяви, че тя е неговата жена, тя се смя до сълзи. Той е грозен, но прекарваха невероятно времето си заедно. Смееха се, говореха с часове, ядяха, правеха любов, спяха. За кратко време улегнаха като двойка, живяла заедно цял живот. Работеха и блъскаха живота заедно, в унисон. Тя знаеше за жена му, знаеше, че ще боли, но го допусна до себе си, заради тази хармония, която я блъсна с неподозирана сила. Болеше я много за него. Всеки път, когато отиваше при другата, се чувстваше все по-стъклена, все по-неестествена. Очакваше времето да притъпи тази болка, но не стана...
Когато бесният се появи, тя го разиграва толкова дълго време, че беше сигурна, че той ще се откаже от тази игра. Подцени го. Предизвика търпението му. Когато я вкара в леглото си, откри една обидена, разярена тигрица, готова да наранява и отмъщава. Тогава извади камшика и започна бавно да я подчинява. Тя наистина мислеше, че има право да отмъсти на черния. Наистина го правеше с ярост и настървение, докато не се усети, че сама падна в клопката. Загуби черния... поне засега.
Джипът я следваше лудо. Сигурна е, че младият звъни на телефона ù. Сигурна е, че бесовете му преминават границите на възможното. Той уважаваше нейната смелост, но заедно с това се стремеше да я смачка... Луд човек. Червенокосата го казваше всеки път през смях. Спряха я на отбивката на пътя. Точно там, където я беше спрял черният, когато ù заяви, че е неговата жена. Прибраха колата ù, а нея закараха вкъщи. Бесният пътувал вече.
Събуди се сутринта от блъскане по вратата. Беше той. Беше нервен. Влетя, без да я целуне, както правеше обикновено, без да ù даде поредния подарък... Шамарът му я зашемети. Когато се отърси от учудването си, червенокосата започна да се смее. Беше началото на нервна криза. Беше толкова потресена, че нямаше възможност да реагира адекватно.
Затвори я в къщи, бесният. Бяха се сдобрили набързо, пометени от страст и чувство за вина, и желание за надмощие. Той започна да я пази още по–ревниво. Тя започна да го дразни още повече. Всеки път я предупреждаваше. Тя знаеше, че е единственият човек, който дръзва да му се противопостави. Много ù харесваше. Владееше го чрез бесовете му.
Когато ù каза, че заминават за Санкт Петербург, нещо в нея трепна колебливо. Нещо не ù хареса в тона му. Не се доверяваше и на главорезите, с които той щеше да се среща там. Червенокосата превъртя, когато видя халките в багажа му.
Две седмици след това замина. Вече без колебание. Съпругата на черния беше пак бременна...
Червенокосата също.
- Защо, по дяволите, животът е низ от изненади, в повечето случаи - гадни?
В интерес на истината, тя има и красиви моменти, пълни с романтика. Като онази вечер на брега на езерото Варезе, когато тя, кипящата от щастие, изливаше щедро радостта си, лека и безметежна като младо момиче. Тогава бе убедена, че принцът стои до нея. Онзи тъмен, загадъчен принц, лош и непредсказуем... Оказа се, че не е сгрешила в преценката си... червенокосата. Тогава все още не ù беше ясно, че е може би по-лоша от него. Харесваше ù властта, контрола... черният беше луд, гаден и влюбен...
- Знам, че съм ти любимка, но, моля те, спри да си правиш шеги с мен, вече не е смешно...
Това казва в онази самотна вечер на Господ. Опитваше се да избяга от черния, но той я привличаше, подчиняваше на волята си, изпитваше нейната.
Появи се друг на арената. Двама разярени, неопитомени тигри се бореха за надмощие. Другият е звяр. Пази придобивките си със сила и гняв. Двамата се изправиха един срещу друг заради червенокосата. Младият защити своето право. Беше по-силен, по-арогантен и... по-малко женен. Черният се оттегли, присвил злобно очи... Изчакваше. Тя не е луда, познава характера му и знае, че войната сега започва. Младият самец постави своите тежки окови на ръцете и.
Червенокосата нямаше шансове да се бори с него. Търсеше любов, власт и пари... намери ги, но късно установи, че цената е свободата ù. Изпадна в криза. Блъскаше се в сигурния си кафез.
Стои и мисли. Той е в чужбина по работа. Тя отказа да го придружи, под предлог, че е на работа и децата се прибират. Но тежкият джип обикаля на кръгъл час. Младият я държеше изкъсо. Беше злобен и авторитарен.
Тя знае, че черният наблюдава отстрани, изчаква.
Кафето изстина. Червенокосата грабва ключовете за колата и хуква навън. Остави телефона. Кара бързо. Той не понася това. Тя започна да го прави нарочно, за да го вбесява. Харесваше ù как крещи, побеснял от ярост. Хареса ù как я спря на бензиностанцията, изкара я насила от колата, качи я в своята. Едно от момчетата прибра нейната. Той беше изгубил контрол над себе си. А тя щеше да направи жестока катастрофа. Той видя. Почувства се слаб тогава. Не можа да направи нищо. Знаеше, че животът е изцяло в нейните ръце. Затова побесня. А червенокосата знае, че го контролира, когато той не може да се контролира.
Черният джип се прокрадна в сенките. Тя натисна газта. Усещаше с кожата си яростта на бесния. Усмихна се.
Когато черният ù заяви, че тя е неговата жена, тя се смя до сълзи. Той е грозен, но прекарваха невероятно времето си заедно. Смееха се, говореха с часове, ядяха, правеха любов, спяха. За кратко време улегнаха като двойка, живяла заедно цял живот. Работеха и блъскаха живота заедно, в унисон. Тя знаеше за жена му, знаеше, че ще боли, но го допусна до себе си, заради тази хармония, която я блъсна с неподозирана сила. Болеше я много за него. Всеки път, когато отиваше при другата, се чувстваше все по-стъклена, все по-неестествена. Очакваше времето да притъпи тази болка, но не стана...
Когато бесният се появи, тя го разиграва толкова дълго време, че беше сигурна, че той ще се откаже от тази игра. Подцени го. Предизвика търпението му. Когато я вкара в леглото си, откри една обидена, разярена тигрица, готова да наранява и отмъщава. Тогава извади камшика и започна бавно да я подчинява. Тя наистина мислеше, че има право да отмъсти на черния. Наистина го правеше с ярост и настървение, докато не се усети, че сама падна в клопката. Загуби черния... поне засега.
Джипът я следваше лудо. Сигурна е, че младият звъни на телефона ù. Сигурна е, че бесовете му преминават границите на възможното. Той уважаваше нейната смелост, но заедно с това се стремеше да я смачка... Луд човек. Червенокосата го казваше всеки път през смях. Спряха я на отбивката на пътя. Точно там, където я беше спрял черният, когато ù заяви, че е неговата жена. Прибраха колата ù, а нея закараха вкъщи. Бесният пътувал вече.
Събуди се сутринта от блъскане по вратата. Беше той. Беше нервен. Влетя, без да я целуне, както правеше обикновено, без да ù даде поредния подарък... Шамарът му я зашемети. Когато се отърси от учудването си, червенокосата започна да се смее. Беше началото на нервна криза. Беше толкова потресена, че нямаше възможност да реагира адекватно.
Затвори я в къщи, бесният. Бяха се сдобрили набързо, пометени от страст и чувство за вина, и желание за надмощие. Той започна да я пази още по–ревниво. Тя започна да го дразни още повече. Всеки път я предупреждаваше. Тя знаеше, че е единственият човек, който дръзва да му се противопостави. Много ù харесваше. Владееше го чрез бесовете му.
Когато ù каза, че заминават за Санкт Петербург, нещо в нея трепна колебливо. Нещо не ù хареса в тона му. Не се доверяваше и на главорезите, с които той щеше да се среща там. Червенокосата превъртя, когато видя халките в багажа му.
Две седмици след това замина. Вече без колебание. Съпругата на черния беше пак бременна...
Червенокосата също.
© Деси Мандраджиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Добра дисекция на една голяма част от младите жени днес. Поздравления за хубавия разказ.
-
Прав си, Свилене, но те са сред нас. Още по-силни и още по-агресивни от преди
-
Много ми липсваха разказите ти, пишеш невероятно!
-
Много ми хареса начина на писане, искрено го казвам. И понеже съм искрен, като прочета на едно място "джип", "пари" и "жена" вече леко се ...дразня? Това е октопод за съзнанието ни.
-
Cool
Страхотен разказ!!! -
Хареса ми как пишеш... всичко е на скорост. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
