Като за чудо и приказ, навън валеше сняг! Едни такива бели пухчета, все едно, че … тук мисълта на Чочолин Минзухаров зацикли. Гледаше ги, ама не се сещаше откъде се взе този сняг, след като е едва декември! Както и да е. На Чочи хич не му пукаше за природните явления и затова бързо закърши снага към клуба на мъжете „ Яки като стомана”. Кога точно беше създаден, вече никой не помнеше, но наскоро някой по-интелигентен беше поправил грешките в надписа и сега той се четеше така: „Иаки кЪт стУманЪ”, а отдолу имаше и забележка” Малиии кви прости съ били онез прИди времИ”. Но това също не е важно, защото в мъжкият клуб се събираха предновогодишно, за да видят кой до къде е стигнал в подготовката и да се почерпят по мъжки.
Щом отвори вратата и от вътре го лъхна мирис на кафе, сладко от ягоди и парфюм Момина сълза – последен писък на модата сред мъжете.
А вътре? Вътре гъмжеше от народ, който се беше скупчил около масите и си споделяше последните новини, достиженията на ръчното изкуство, кулинарни тънкости и нови модни тенденции.
- О, Чочи! – скокна един възпълен мъж, който веднага се усука около снагата на Чочито. – Ми къде се дяваш? Цял час закъсня? Види се, и теб снега те изненада! Сядай да видиш Цуци какво нещо е изръкоделствал!
Цуци беше ненадминат майстор на ръкоделието. Тук е мястото да споменем, че в последните няколко години народа масово се юрна да се занимава с древни ръчни умения, които да раздвижват мозъчните им клетки и да си създават социални контакти. Та този Цуци, беше ушил няколко възглавници зад игла, едно каре с фестон бод и сега ръкоделстваше българска бродерия! Муцито пък беше спец по фризурите! Самият той ходеше чат пат по света, за да привнесе на главата си развихрената фантазия на световните коафьорски корифеи. По тази причина днес се беше издокарал зашеметяващо! Русата му дълга коса беше гелосана така, че стърчеше като антени от цялата му глава. На всеки връх се мъдреше прикрепена по една брокатена топка, а цялото това великолепие беше обсипано с бял брокат. Така главата му изглеждаше като новогодишен фойерверк. В унисон с него бяха и бузите му – обсипани с червен брокат, а на челото му имаше залепен надпис на някакъв непознат език, без значение какъв! Следваше обгърнатото му телосложение в брокатено боди, поличка в модната дължина – 20 сантиметра над коленете и брокатени ботуши до под коленете! Тази свърхизискана мода естествено беше от Париж и всички го потупваха приятелски по които части от тялото му си искат. За миналата нова година Муцито прескочи до Ню Йорк и се яви в клуба с последния писък на тамошната мода – чисто гол, а върху себе си беше наметнал рибарска мрежа, която беше обсипана с различни миди, раковини и рапанчета! Истинска красота! Тогава мъжете цвилеха от възторг и направо им идваше тутакси да се разгологъзят и да метнат и те рибарски мрежи, ама нямаше в наличност! Но да оставим това и да видим над какво се възторгваха останалите мъже, дошли да споделят радостта от настъпващата нова година.
Специално внимание заслужаваше Куки, който беше виртуозът в правенето на изискан маникюр! Това да ти изпили ноктите, да ти ги оформи, па да ги лакира, да ги декорира!!! Накрая всеки нокът си сдобиваше със собствена физиономия, а притежателят му не смееше нищо да подхване с тези изискани маникюри. Същото важеше и за педикюрите.
И така, Чочолин се присламчи към масата на хората, занимаващи се с по-елитарно изкуство. Тук е мястото да отбележим, че жената(или каквато и да е) на Чочи много настояваше той да се научи да свири на лютня! На всичкото отгоре тази никаквица, мътните да я вземат дано, да вампиряса скочубрата му скочубреста, държеше за Новата година да й изпее песента „Без радио не мога” на хинди. Само че Лили Иванова се беше споминала наскоро и трудно можеше да поиска съвет от извора като как да я захване тази песен на лютня! Затова Чочи ходеше като гламав по разни музикални седенки, белки някой подхване споменатата песен. А за хинди…умът му не го побираше. Всъщност, умът на мъжете не побираше почти нищо. И защо им бе нужен, след като жените се бяха нагърбили да мислят за всичко. Ми като искат – да мислят! „Виж докъде я докарахте с вашето мислене, само войни, убийства и други поражения създавате”, рекоха преди десетилетия на един конгрес жените и взеха тотално властта в свои ръце. Та от тогава мъжете кършеха снаги към подобни клубове, носещи отпечатък от минало величие. Няма да ви описваме всички екземпляри от клуба и ще приключим с Дуду, защото той беше ненадминат майстор на плетивото, в частност – плетки на една кука. Беше се усъвършенствал на карловската дантела и други мильота. Не мърдаше никъде без чантичката си, обсипаната с пайети, където си носеше разни кълбенца и куки за плетене. Така се беше встрастил в плетките, че кръстосваше света, за да захваща нови моделчета. Най-много обаче му харесваха плетките на мъжете от Джибути! Когато жените взели световната власт, тамошните птеродактилки, които показали нрав на тиранозаври, направо им разкатали мамата! Разтурили двата профсъюза до основи, за да няма на кого да се оплакват, връчили им куки и кълбета и им казали да плетат! Без плетиво да не са ги видели ни в делник, ни в празник, инак били да сложат казаните на огъня и нали се сещате какво им намекнали! За това кой ще ври в него, де…Мъжете подвили опашки и се хванали яко за куките. Па взело, та им харесало и си плели тихо и кротко, та и до днес! Дуди ходеше при тях най-редовно и винаги се връщаше окрилен!
- Момчета, момчета, я по –тихо! – изръкопляска с ръце Зизи, който беше най-добрия майстор на тестени произведения. – Да видите каква баница съм ви донесъл! И курабийки! Корите за баница съм ги разточил по-тънки и от вестник! А курабийките се топят в устата!
Множеството от момчета чевръсто се запъти към тезгяха, на който се мъдреха споменатите вкусотийки и се започна изтънчено примляскване, което трябваше да покаже колко са доволни.
- Момчета, знаете ли откъде идва името на курабиите? – попита Зизи и понеже не очакваше отговор, обясни: - Едно време, когато жените са били много срамежливи, давали този сладкиш, който се е казвал „курЗабийка” на мъжа и той се сещал какво и се е приискало.
При това обяснение от всички страни се понесе кикот, а Зизи внесе предложението вече да не се казва курабия, ами „вибраторбия”
- Нали сега, когато жените могат и без нас, а и ние без тях, нека и сексуалният им намек за онази дейност да е в унисон с времето! Какво ли правят тези птеродактили, кой знае къде са се навряли идиотките му хищни и нахални! Добре, че нямаме кой знае какво вземане-даване с тях!
Та като стана реч за жените, които изобщо не знаеха за новото предложение за сладкиша, нека да надникнем и в тяхната обител, наречена женски клуб, носещ архаичното наименование „ Подтиснати и унизени”. Там нямаше открити правописни грешки и затова надписът си стоеше некоригиран. Но зад вратата нещата не показваха нито потиснатост, нито унизеност. Там женурята, оприличена като ято птеродактили се готвеше за новата година. За тази цел от няколко дни подгряваше за основното събитие и се наливаха в несвяст! Около масите се бяха настанили яки мацки, на които хич не им пукаше коя какви панталони носи, кой номер ботуши и дали изобщо слага сутиен. Оръфаните им фланели не говореха за изисканост и съобразяване с модата, както беше при мъжете. Голям праз какво си надянал, говореха си те и мъдро допълваха, че по-важно е виното да е качествено и ракията силна! После се пробваха в канадска борба или направо си се кьотечеха за разнообразие.
Затова няма нищо чудно, че в момента търколиха второто буре с Мерло и си пуснаха една песен на Николина Чакърдъкова. Наляха си по буркан и се хванаха на едно буйно хоро!
- Бре, бре, бре!!! – провикна се една, в чийто ъгъл на устата димеше цигара и изпраска буркана в пода – Бре да му се не види! Егати кефа!
- Петруно, я бягай с бичкията да нарежеш дърва за огъня! – бойко изкомандва една от компанията, а самата тя вдигна огромен дънер, та го хвърли в камината. – Не се знае колко ще стоим тук! При това вино как е тръгнало, всички ще се отрежем като мотики и няма кой да ни прибере!
Женурята рипнаха от масите и се прегърнаха през рамо за едно юнашко хоро! Подът се разтресе! Виното се лееше! Полунощ наближаваше, но никой не се сещаше, че трябва да се прибере вкъщи!
Новата 2112 година пристигна! Ей така, като и миналата, и по-миналата…Беше свикнала на всякакви промени…
© Латинка Минкова Все права защищены