Тих и спокоен следобед... Лежим прегърнати и мълчим... Думите са излишни, моментът е вечен... Усещам близостта ти, а ти моята... Най-вече, защото споделяме една завивка - тясно е!... Прекарахме един незабравим следобед... Беше толкова отегчителен - копнея да го забравя!... Моментът наистина ми се струва вечен, а търпението ми се изчерпва... Може би защото лежим така вече втори час - започвам да се схващам!... Сексът е ужасен, а и от толкова вълнение дори ми разглоби леглото!... Предпочитам просто да лежим и да мълчим, за по-сигурно... Така поне не ми се налага да слушам неприятния ти глас и глупостите, които казваш!... Оставям те да си мислиш, че това ми харесва, че не обелвам дума, защото всичко е прекрасно... Всъщност не говоря, защото ме е страх от това, което мога да изрека... Защо не си тръгваш? Какво те задържа тук? Със сигурност не съм аз - аз искам да се махаш!... Оставам така: мълча и чакам... В един хубав миг, най-хубавият от толкова много време насам, ставаш и се обличаш. Оч ...