8 янв. 2017 г., 00:42
9 мин за четене
Студеното мъгливо утро завиваше деня с пухкави шалове мъгла и намусени облаци. Асфалтът проблясваше като полиран и превозните средства танцуваха утринен валс по спящите улици на града.
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един шанс – шофьорът да ме вземе на служебното място зад себе си. Трябваше да избягам за ден-два от града, себе си и лошия късмет, лепнат за мен като нежелан ухажор.
Пристъпвах от крак на крак на сектора. Оставаха десет минути до часа, обявен за тръгване, а автобуса го нямаше. Струваше ми се, че ще колабирам от напрежение.
– Моля пътниците за осем часа по линия София-Кулата да изчакат на сектора. Автобусът не е отменен, ще пристигне със закъснение.
Прехапах устни, а лошият късмет протегна ръце за прегръдка. Обърнах му гръб и в този момент съзрях превозно средство да се насочва към чакащата тълпа. Хората зажужаха – автобусът бе „втора ръка“, пускаха ги, когато се случи авария – да спасят временно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация