3 окт. 2013 г., 22:13

Чик чирик 

  Проза » Рассказы
723 0 3
5 мин за четене

ЧИК ЧИРИК

Приседнаха…

В ъгъла…

Настрани от хората…

Двама…

Побелял, олисял, попрегърбен…

И посребряла, потъмняла, причерняла...

И се гледаха…

И мълчаха…

И поръчаха…

И отляха - за „Бог да прости”…

И отпиха...

Беше си дошла…

Да си изпрати мъжа…

На оня свят…

Че той…

На тоя не издържа…

Някога…

По онова време…

Той и мъжът й работеха заедно…

Тя идваше често в ателието…

Хубава беше!

И се казваше Елена!

Идваше, присядаше, заговаряше…

Сипеше думи…

Чуваше се песен!

Не говореше жена…

Чуруликаше славей…

Та тогава я прекръсти…

 Викаше и…

-Чик чирик!

 -Чик чирик!

Беше още млада…

Беше даскалица!

Учеше децата…

На другите…

Свои още нямаше…

И настъпи новото време…

И настъпиха промени…

И закриха училището…

И я преместиха в друго…

Закриха и него…

И обикаляше и тук…

И обикаляше и там…

И при тези, и при онези…

И все едно…

Чик чирик - без работа…

И в ателието…

Де работеше мъжът й…

И там…

И там се нещо промени…

И там без работа останаха…

А бяха майстори!

От класа!

И помръкна живота…

И посивя…

И помътня…

И тя не издържа…

Замина!

Някъде…

Отпиха…

Проговориха…

Как е тоя, как е оня…?

Жив ли е тоя, жив ли е оня…?

Къде е тоя, къде е оная…?

И поръчаха пак…

Той замълча…

Нямаше какво да каже…

Всичко се виждаше….

Беше побелял..

Беше посребрял…

Беше ужким живял…

Тя продължи…

Къде е била толкоз години…

Де е по света скитала…

Де е работа търсила…

Що е правила…

Как е живяла…

Как е слугувала…

Как е болни гледала…

Как е подове мила…

Как е жилища чистила…

Как е пазарувала…

Как е готвила…

Как е прала…

Как я заглеждали…

Как я опипвали…

Как я питали …

Защо е дошла?

Каква е била?

И не вярвали!

Ни че тя такава е била…

Ни че мъжът и такъв е бил…

Тя говори…

Тя разказва…

Гласът и не пее…

Гласът и плаче…

Пред него не е Чик чирик…

Пред него не пее славей…

Пред него плаче слугиня…

И е навел глава…

И гледа в чашата…

И му иде да вие, да вие…

Уши да запуши…

Да не чува…

Че очите…

И притворени, и замъглени…

Виждат  Елена…

Виждат  богиня…

А ушите дочуват:

-Бях слугиня…

-Бях слугиня…

 

© Иван Стефанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гласът и не пее,гласът и плаче.Какво друго може да се каже.Майстор, невероятен майстор на разтърсващи разкази.Поздрави Иван!
  • Толкова много съумяваш да изразиш чрез възможно най-краткия текст!
    Майстор си на късия, вълнуващ разказ! Браво!
  • Че очите…
    И притворени, и замъглени…
    Виждат Елена…
    Виждат богиня…
    ...
    ТЯ, Единствената,
    принцеса остава в живота докрая!!!
Предложения
: ??:??