Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евтина шкембе чорба. Пара се вдига и образува облачета, като в куклен театър.
Автобусът бавно се придвижва към Младост 4. Вътре е задушно, като в маймунски задник. Тоя до мене смърди на пръч. Сигурно не се е къпал от Велики Петък. Циганката срещу мен, пардон „ромката’, така се е разкекерчила, че ù виждам пембените прашки. В автобуса мирише на ланска спържа, а дамата до ватмана му разказва вицове и пуши.
Дядото с патериците се е подпрял на стъклото, а двете тийненджърки си лафат на предната седалка, отбелязана с червен кръст. Сигурно са активистки от „клуба на бременните девици”.
Нейсе, стигнахме до спирка блок 489. Всички слязоха, слязох и аз. Глутница млади кучета ме посрещнаха с лай и перфект ...