Чико Чиков в София
Нещо бумтеше в главата му. Удари на тъпан разтърсваха малкото сиво вещество, с което го беше дарила природата. Чико се събуди, прозя се дълго, без да сложи ръка на зиналата си уста. Адският грохот идваше от горния етаж, където скоро се бяха настанили две студентки. Под него също имаше музика, Енрико Масиас вече повече от час пееше „Дзингарела”, явно беше някаква вечносвиреща плоча. Чико знаеше, че има дългосвирещи, но за вечносвирещи не беше чувал.
Рапърът от горния етаж викаше все по-силно и по-силно. Чико се опита да стане и изрева като пантерата Чита, когато белите ловци я раниха. Остра болка прониза дясната му тазобедрена става. Нещо не беше в ред тази сутрин. Извика на помощ Иванка от Клондайк, с която живееше на семейни начала вече две години.
Ванчето, както той я наричаше гальовно, се обади на бърза помощ и линейката пристигна след има-няма 78 минути. Добре, че не беше получил инфаркт, иначе до сега щеше да е вече при Св.Петър.
Чико не беше в състояние на стъп ...