Юли не спираше да се връща към болезнените спомени от предателството. Крачеше бързо по мокрите улици, а светлините на колите го заслепяваха и като на стоп-кадри извикваха в съзнанието му картини. Съобщението. Отложената среща. Ресторантът. Сплетените ръце. Чуждата прегръдка. Очите на Яна. Радостта им...
Вцепенен от недоумение, само преди минути, Юли бе стоял пред вратата на заведението, а капките дъжд се стичаха по лицето му. През малкия стъклен процеп, той кръвожадно бе наблюдавал сцената. Изпаднал в шок, не знаеше как да постъпи. Хиляди въпроси се блъскаха в главата му. „Кога? Как? Защо?Защо с този? Защо на мен?“ Беше ли способен да застане в този момент пред Яна, за да и поиска обяснение? Самочувствието му бе премазано, съзнанието му бе спряло да работи и следвайки инерцията на своето тяло Юли се обърна и си тръгна.
Яростта бе изпълнила цялото му същество. Блъскаше се в хората, без да му прави впечатление. Не се оглеждаше. Реалността не беше пред очите му. Те бяха пълни с ревност, а ...