Човекът беше притеснен и нерешителен. Докато обслужваше възрастната клиентка, успя да забележи, че мъжът се навърта край магазинчето, но като че ли не му стигаше кураж да влезе. Нищо необичайно - беше се случвало и друг път, но всички рано или късно все пак влизаха.
Едва го беше помислил, когато камбанката над вратата прозвъня. Продавачът се обърна към слабичкия мъж с най-лъчезарната си усмивка - това обикновено предразполагаше хората. Знаеше, че така засиял, изглежда като жива реклама на продукта, който продаваше. Изражението на човека му беше познато много добре. Това бе лице на отчаян човек.
Покани го да седне и му предложи нещо за пиене. Не беше лесно да се общува с такива клиенти, но той умееше да го прави. Дори самото му излъчване караше хората да се чувстват по-добре.
Този тук явно бе в голяма дупка, дори не можеше да формулира въпроса си, но продавачът знаеше чудесно какво го вълнува.
- Не се притеснявайте - ведро каза и доля чашата му. - Изцяло съм на ваше разположение. Зная з ...