14 мая 2009 г., 20:04

Човеколог 

  Проза » Рассказы
762 0 3
3 мин за четене
Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. Кое друго животно ходи изправено. Никое, доколкото знам. Аз от друга страна съм доста хубав. Виждал съм се в локвите – бял на черни и кафяви петна. Кръстоска съм между самоед и немска овчарка.
Трябва да призная обаче, че предните им крака са доста сръчни, макар и доста закърнели на пръв поглед. От друга страна могат ли да се почешат със задния крак зад ухото? Не могат. Изобщо не им завиждам, че могат да хващат разни предмети. Аз и с уста се справям много добре.
Те лаят изключително монотонно. Гласът им няма никаква интонация, никаква емоция и рязкост. Чудя се дали изобщо могат да комуникират по между си. Понякога ми се струва, че могат, но друг път имам чувството, че само си чешат зъбите. Д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Все права защищены

Предложения
: ??:??