Човекът от сребърната планина
единствен, сам живее на света
със природните стихии,
ядещ от плътта на майката Земя.
От векове не виждал чаша вино и жена,
забравил езика майчин и бащин занаят,
и песни на млади моми - любов да донесат.
Обречен си стои в планинските гърди,
закърмен с бурни ветрове,
отвличан от гъсти гори и ветрове.
Но е построил църква на върха
и кога в храма дигне си гласа - ...