3 июн. 2014 г., 11:14  

Човекът под моста 

  Проза » Рассказы
666 0 1
11 мин за четене
Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд. Човекът се усмихна. Той обичаше дъжда. Тънка струя потече между бръчките на деформираното от годините чело. Нека! Хлад нахлу полека в главата. Дъждът заглушаваше бученето на шумния булевард. Най-после! Досадните мисли, тези ужасни, бръмчащи рояци мухи, изчезнаха някъде на завет. Светлините от колите се мрежаха през финия воден филтър, рисувайки петниста картина.
Човекът започна да си тананика някаква мелодия. Потропваше небрежно с крак в малка, плитка локва. Студени тръпки преминаваха през тялото му. Те го зареждаха. Извади смачкана цигара, запали я и запуши бавно. Погледът му дълго се задържа на петно хронична мръсотия на отсрещната колона. Какво интересно петно! Всеки път му изглеждаше р ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Все права защищены

Предложения
: ??:??