Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почиствах...Чух да се чука по входната врата, не , че ме беше страх от някой, но и тук и в Хорийо до вратата и из двора оставях здрав дървен сап, ей така за кураж...
Нагласих сапа да ми е на удобно и попитах
- Кой е...
- Отвори - чух заповеднически глас - Какво си се заключил, крадец,..отвори седнага..
Мисля си, кирия Сула знае , че я няма, пък и не идва тук,.. кой друг може да проверява...
- Чакайте да взема ключа, ..един момент... присегнах и взех дървото...
Отварям,.. шкембесто плешиво човече, с очила, запенено от ярост
- Ти защо не отваряш,.. нали ти си аргатина или не си...- изрече и напира да влиза през полуотворената врата - Заключил се, все едно къщата е на баща му
Отворих вратата нацяло ...