А животът неотклонно следваше своя път и правила.
Сара и Джордж усшешно издържаха изпитите по английски TOEFL, SAT, по компютърна грамотност, предстоеше им изпит и по български език. Свободни умове, неангажирани като нас в сплетни, завис, заяждане, попиваха всичко казано им от преподавателите. Даже из къщи говорехме на български, е по-бавничко и с обикновени думи, но се разбирахме.
Ние със Сара вече нямаше защо да се крием, те имаха ключ от апартамента ми, постепенно се преместиха в него. Имаха временни удостоверения важащи само за града, майка и Сара излизаха по магазините, нали Сара беше домакинята в къщи, а с моя протекция Джордж започна работа в дърводелски цех.
От многото записали се за изучаване на български език останаха малцина, а на изпита се явиха едва 8 човека. Сара и Джордж взеха и този сертификат. След месец от служба ЕСГРАОН на общината им връчиха новите документи, ЕГН, лична карта. След седмица получиха и задграничните си паспорти. Пътят към света им беше отворен.
Братов ...