ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ: В СЯНКАТА НА КАМЪКА
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на големия камък. Беше съвсем пусто. Много искаше да се изкъпе на светлината на пълната луна и затова седеше свита, гола и настръхнала на пясъка на няколко метра от водата.
Видя го неочаквано. Плуваше навътре с премерени, плавни движения, безшумно и красиво. Не знаеше откъде е дошъл и къде иска да отиде. Виждаше го добре по лунната пътека върху широкия гръб на вълните. Обзе я тревога. Кой знае защо, движението му навътре я плашеше. Кой беше- романтик с възбудени от пълнолунието сетива? Устремен към спортни постижения маниак? Хазартен тип- защо да не го направя? Не допусна ни за миг , че може да е самоубиец. Нямаше защо да отива толкова навътре, можеше да се удави и по- наблизо.
Фрайя изпитваше ...