Знам,че не е добре, тя все пак ми е приятелка,но не мога да устоя на изкушението да ти разкажа какви ги върши Фани.
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН СЕДМИ:ЗАД СТЕНАТА
Беше наистина попадение- да й предложи ябълка , докато излиза от морето. Отначало се сви и понечи да откаже, но осъзна че няма доводи. Беше гола като Ева и задължително трябваше да получи ябълка. От поредния Сатана или...Той се изживяваше като Адам.
Плажна история, защо не,помисли тя. Не че й беше скучно, никога не скучаеше. Говореше с него без вълнение. И двамата голи, тъй като липсваха смокини. Набързо установи, че събеседникът й е от нейния културен пласт, както се изразяваше при подобни случаи. Постепенно сглобяваше парчетата и представяше достатъчно от себе си , за да не бъде нелюбезна.
И двамата бяха на средна възраст, с големи деца , тривиални, обществено значими професии, които съществуваха от зората на човешката история. В зенита на кариерите си, работохолици, без задръжки и предразсъдъци, без скрупули по отношение на нещо или някого. Или поне се стараеха да минат за такива , дори и като блъфират. Оставяха морският вятър да издуха целогодишния стрес и умора от добре почернелите им и активно произвеждащи хормони тела.
Той беше от София, но вече знаеше, че тя не е България /може би само на теория!/ , а и тя не споделяше провинциалната нетърпимост към столичаните. Бяха внимателни, забавни и иронични към себе си, както се полага на индивидуалисти . Такива мислеха, че трябва да бъдат , за да се харесат на себеподобните.
Говориха си на “Вие”много време, доста повече, отколкото двама поданици на Обединеното кралство прекарват заедно, преди да си заобщуват на малки имена. Тя отказа предложението да я закара до квартирата, имаше ежедневна двигателна програма, която не искаше да наруши. Уговориха се да се срещнат вечерта в центъра и да се намерят въпреки лятната многолюдност в малката курортно градче.
“Защо ти казвам толкова неща, попита той, навярно е като в купето на влака...”
“Защото после никога не се срещаш със същите хора , колкото и малък да е светът...Може би ти или те вече никога не пътувате във същия влак...”
Беше довършила неговата мисъл и точно сега и с нея той го забеляза.
Говореха си за перипетииите в живота му /” Разполагах с наистина много пари”/, за нейната работа /”Това е много висока топка! /, за ударите от най- близките, които не прощават предоверяването никога. В един момент тя беше прекалено откровена:
“Живях четиринадесет години с един мъж. Имаме дъщеря. Тогава бях строго моногамна. За това време някои смениха дузини любовници или се разведоха по два пъти...”
Не се хвалеше с морал, просто отбелязваше факти от историята.
“От десет години не живея с жена си, но нямам смелост да се разведа. Това лято и децата ме изоставиха, не искат да почиват с мене...”
Смях от нейна страна.
“Те са на около двадесет, забрави за общите почивки! За тях не си интересен, пък и защо да ти досаждат и през отпуската? С моята не почиваме заедно от поне пет години.”
“Обичаш да доминираш, да си на по- високо ниво , дори физически...През по- голямата част от разговора ти го водеше” , отбеляза той.
“Харесва ми да съм на високо, не обичам да лежа на пясъка...Изобщо не доминирам, изслушвам, проявявам разбиране, улеснявам другия...”Сигурно се забавляваше от диалога.
“Но ти избираш мъжа.”
“Усещам кой има нужда от мене..” Това не го каза на глас, помисли го. Беше самодоволна и нагла, кой знае защо.
“Изглеждаш сговорчива, такава ли си?”
“Вероятно. Не мога да приема някой да престане да съществува за мене, ако сексът с него вече не ми е интересен.”
Преценяваше я, анализираше всяка нейна дума. Харесваше такива мъже, защото никога не стигаха до верния извод и рано или късно се объркваха. Тогава трябваше да ги убеждава, че с нея нищо не ги заплашва. И сега настъпи този момент, докато танцуваха на някакво ретропарче, преди да започне здравата чалга и да ги прогони от заведението. После се разхождаха на брега и неизбежно се целунаха.
“Тук снощи седях на една обърната лодка и чаках луната да изгрее...”
Беше нещо като отговор на неговото:
“Не знам защо луната така ме вълнува...За тебе май не е чак толкова необикновено...”
Нищо вярно в заключението. Но сега важният беше той , какво значение има някакво неправилно предположение! Ако я беше видял предната вечер, какво ли би си помислил? Прави се на интересна, търси си го...Просто самотница. Последното беше вярното. Приемаше го без вълнение, завинаги. Не пожела да отиде с него в бунгалото му. Не тая вечер.
“А при тебе не ме ли каниш?”
“О, леглото страшно потъва...и бързо се поправи: Искам да кажа,че на него не може дори и да се седи...”
Знаеха как изглеждат голи и изпитваха силно напрежение с дрехи, някаква смесена чувствена наслада от прегръдките.
“Търся близост...” призна си той.
“Имаш я...”не го каза, само го помисли.
........
“Отдавна съм тук, каза й на другия ден на плажа, не видя ли колата ми?”
“Дойдох по брега...предния ден беше дошла по алеята край пътя, надценяваш ме. Дори и с очила не виждам толкова далеч. Само отблясъци от стъклата.”
Говореше за паркираните коли под дърветата на около двеста метра.
Не му каза, че мина през аптеката за два презерватива и лепенки за мехура на крака си. И че ще си тръгне след три дни.
“Не можах да спя снощи, мислех за тебе, за това, което се случи...”
Не се учуди на факта, а че го сподели с нея.Тя не би го направила. Може и да го обиждаше , изглеждаше иронична. Дали не допускаше серията дежурни грешки в отношенията си с мъжете?
Бунгалото беше в съседно, много тихо и обляно от лунна светлина селце. Имаше пристроена част от речни камъни, страхотна идея, според нея. Посрещна ги любвеобилно същество с възторжено размахвана опашка. То в екстаз ближеше крачола на панталона й в отговор на милостивата ласка и тихото: ”Здравей,приятелче!”
Просто обичаше животните, обичаше живота, пазеше го. Живите същества разбираха това веднага, щом я срещнеха. Може би някога щеше да му каже как я подлудява мириса на млада трева, на сено,как отстранява непредпазливите охлюви от пътеките след дъжд...
“Съблечи се, каза той преди да влязат. Беше гениално. На пълната луна косата й беше не руса, а сребриста, проблясваше заедно с пръстените, обеците и лака на ноктите. Помургавялото й тяло беше още по-тъмно, триъгълника между краката потънал в сянка, тайнствен...Кученцето предано разнасяше по двора единия й чорап. Ходеше боса само на плажа.
“Това не е еротично бельо, нямам такова, каза му, като сочеше доста пуританските си боксерки, без и през ум да й мине,че може би така го обезсърчава.
И след това:
“Само едно огледало...и толкова високо!”
Колкото и да се мъчеше, не можеше да се види в него. Все пак, беше в жилище на мъж, трябваше да се ориентира. И внезапно го хвърли в шок:”
“А къде е леглото?”
Какво друго можеше да попита гола жена след полунощ един смутен и може би впечатлен мъж!
Беше в стаята със стена от речни камъни. Тя обожаваше каменни зидове /Беше ли му казала?/ Представи си , че няма легло, а губери и кожи на пода, камина, дим...Беше топло за такива представи.
Внезапно погледът й попадна на малкото прозорче. Въображението й му сложи решетка. Беше зазидана прегрешила монахиня, която се люби със съблазнителя си. Още в колата възбудата ги беше обхванала и тя неправилно предположи, че той иска да го направят там. Извади презервативите.
“Какво е това?” , попита той.
“Заявка за етично поведение.” Звучеше претенциозно и много делово. Той предпочиташе по- широк терен.
Кожата й беше настръхнала, желанието пълзеше по нея, но привидно /и преднамерено !/ изглеждаше хладна. Наслаждаваше се на докосването,на полъха от тялото му. Не можеше да обясни колко е чувствителна към близостта, как очакването я напряга в един дълъг, сладостно болезнен предоргазъм. Беше егоистка, може би само вземаше.
Там зад зида, защитена и порочна, без да допуска спомен за другите мъже в живота си, вземаше всичко, даваше нещо, бореше се, пълзеше към трудния си женски връх, молеше, почти плачеше.
“Трябва да измислим как ще се виждаме” ,каза той на другия ден, ”Мога да дойда или...”
“А трябва ли да се виждаме?”, поряза го тя, ”Искам за кажа, пътниците от купето скоро ще слязат...”
Той замълча. Когато си тръгваше, й каза:
“Не искам да ме целуваш, защото ще кажеш, че е на обществено място...”
“Не, каза тя, сега просто не зная какво искам.”
Обади й се на мобилния още на другия ден. Беше запомнил дългия номер по някакъв свой алгоритъм. Тя самата още го гледаше на визитките си, преди да плати сметката. Попита я дали да мине през нейния град на път за в къщи. Тя прие.
“Вече знам какво искам, каза тя при срещата, искам да те опозная.”
Не беше много, но беше честно. Той промърмори нещо недоволно, поне така прозвуча.
“Интересен си ми. Нямам приятел, не обичам сериозните връзки, те приличат на брак. Не издържам на ежедневието на връзките.”
Бяха в малко уютно барче, което му хареса.
“За пръв път съм тук, каза тя, обичам местата, където не съм била.”
Караше по страничен път през занемарена рядка гора.
“Минавала съм тъдява, но никога не съм слизала от колата...”
Този ден слезе. Беше хубаво място. Но секс правиха в колата. Тя тихо се засмя.
“Все съм си представяла секс в кола, но точно в тая поза... Извинявай, чувството ми за хумор понякога е неуместно...”- и изведнъж се сети: ”На кого остави кучето?”
Успокои я, че е в сигурни ръце.
“Щях да те попитам...Щом наричаш убежището си Бедрок, той трябва да е Дино.”
“Дино съм аз, каза кратко той и тя изведнъж зажумя от усещането колко дълбоко в него е проникнала само с това изречение. Толкова дълбоко, че той не биваше никога да разбере, защото сигурно не го искаше. Беше готов на същата любвеобилност, преданост и всеотдайност в замяна на топлина и разсеяно нежна ласка. Не,сигурно не трябваше да издава , че е разбрала това.
Каза му само колко обича да пътува през нощта между дърветата..Когато си отиде,се замисли как да го определи с една дума.
“Ти си много странна. Гледаш философски на всичко и го приемаш. Подреждаш го...”
“...в система...”
Нейната дума беше “система”. А мъжът, който строеше каменни зидове /и много други неща/ , беше топъл. Беше запомнил трудния и нелогичен ..номер на мобилния телефон, а загуби визитката с другите й телефони. /Напомням:нейната дума беше система/
Беше топъл. Беше есенен ден или пролет на терасата, беше дреха със запазена топлина от предишния собственик, легло, от което току-що е станал някой....Чувстваше се толкова странно.
Той самият беше топъл каменен зид в арабски квартал, към който можеше да притисне лудо биещото си от преследването сърце. Да се почувства спасена, защитена, добре дошла...
“Само за малко, каза си, само за малко...Само за малко.”
-Ако си мислиш, че ми го е разказала, не си познал. Просто знам как Фани си прекарва на морето, това е. Но имаше и продължение , невероятно и неочаквано. За него утре.
© Neli Kaneva Все права защищены