ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ, Лъжицата
-Не исках да ти разказвам за себе си, но все едно, това вече е минало и аз преминах през него.- Самарянката леко се усмихна.-Може да ти прозвучи неочаквано, но пред тебе стои една престъпничка, обвиняема за сериозно престъпление. Това ми коства предишната ми работа, не като детска учителка, а след като напуснах. Донесох нещо, което искам да ти покажа.
Ето я, бях я бутнала при пакетите суха супа и подправките, обикновена пласмасова лъжица , която си върви с кутиите готова храна на кетъринговите фирми. С една особеност!
Спомен ми е от предварителния арест , където прекарах малко по- малко от две денонощия и където се надявам никога да не се върна. Няма да изпадам в подробности какво престъпление съм извършила, нали знаеш, че докато съдът не се произнесе, всички са невинни, включително и аз. Наистина, “обвиняем“ звучи много тежко и почти съдбоносно в родината ми, тук никой не се интересува оправдали ли са те, осъдили ли са те...Просто когато те аре ...