Реката беше придошла и всички се лутаха изплашени.Не знаеха дали ще продължи да се вдига нивото или дъждовете ще спрат.Всички бяха в паника.
- Сюзан,къде си? – чу се притеснен женски глас. – Къде отиде,къде си?Сюзан – отново се чу гласът.
- Тук съм мамо.Не се тревожи за мен.Искам още малко да помогна и ще се прибера.Ти си тръгвай,аз ще дойда по-късно.
- Добре,но ще те чакам у вас.Моля те не закъснявай!
- Добре,ще се постарая да се прибера по най-бързия начин.
Сюзан се обърна и се сля с тълпата.Ужаса беше общ.При такива случаи се сформираше група от доброволци.Сюзан беше една от тях.
Не й беше постоянна работа,но когато се налагаше даваше всичко от себе си.
- Хайде момчета и момичета – започна да вика с все глас командира им,за да събере хората си – тук вече приключихме,да се прибираме!
Всеки тръгнаха да се разотиват.Сюзан нямаше никакво желание да се прибира.Умората вече надделяваше,но имаше нужда да подиша чист вздух.Беше притеснена и имаше нужда от разходка.
Тръгна безгрижно по вече ...