me4o_puh111 (Петя Николова)
4 1
15 мая 2010 г., 20:42

Чувството за вина 

  Проза
848 0 4
3 мин за четене

С вина Животът ми ме окова...

Сменяше веригите си всеки ден,

според мястото, където ще кове...

Когато съм Щастлива, а виждам

страдащите ти очи - ме хваща тя!

Говори ми, че трябва да се жертвам аз

за другия, за да съм Добра и дори да

нямам  никакви права...

Ако случайно пък си разреша да бъда

Себе си - съм Лошата...

И, без да се усетя, станах Сянката на

другия - за да бъда аз Добра...

Ако някой страда -  трябва да го утеша!

Ако е гладен - да му дам!

Ако е болен - да го изцеля!

А ако има проблем - да го реша!

И аз давах всичко това - за да ме Има

и да съм Добра!

Зачерквах се - за да го има другия,

Изпразвах се - за да е пълен той,

Не съществувах, а раздавах части от Себе си...

И така страдаше тайно моята душа за своята съдба

и май живееше само чрез болката си тя...

Болка от това, че в сянката ù я нямаше нейната

Светлина!

А толкова силно желаеше я тя...

Познаваше само чрез другия Изгрева...

Грешеше и Объркана беше...

Обърка Състрадание със Съжаление,

Любовта със Жертвеността,

Добротата със Несъществуването си,

Лошотата със Отстояването си...

Сля своята душа с тази на другия,

Умря заблудена, че това е Любовта и

Виновна, че я има на Света!

© Петя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Накара ме да открия себе си във всяка една дума! Накара ме да осъзная още повече, че всички сме хора и притежаваме свободата, каято ни е дадена от Господ..
  • уникално е
  • Произведение, което ме накара да се замисля...

    "И така страдаше тайно моята душа за своята съдба

    и май живееше само чрез болката си тя...

    Болка от това, че в сянката ù я нямаше нейната

    Светлина!"

    Да отстояваш себе си, своето разбиране за свобода, едновременно да мислиш и за доброто на хората покрай теб,а тогава отдаваш,а тогава жертваш душата си... Започваш да изпитваш чувство за вина.
    Философски текст, който ми допадна!
  • ,,Добротата с Несъществуването си,, ако смесиш - вече не съществуваш. Много искрено написано. Звучи като равносметка.
Предложения
: ??:??