ЦИГАНКАТА

     Върнах се от казармата и започнах работа в мините. Тогава вземах много пари и ги трупах в банката за собствен дом.

     Живеех в една барака на края на миньорското  селище. Съседите ми  бяха цигани. Приеха ме като един от тях. Постоянно им давах по малки заеми и храна. Скоро бях на лекар и той ми предписа диета. Колкото може повече яйца, но пресни. Моите съседи имаха над бараката три-четири кокошарника. Взимах от магазина кора с яйца и сменях в полозите, където снасяха кокошките. За да бъда честен, допълвах с по едно-две яйца. Всичко беше наред.

     Имаше едно мургавелче - Хасанчето му викаха. То беше хитро като зверче, постоянно му светеха очите,  беше едва изкарало шести клас. Една сутрин моят герой се беше развикал отвън и  с гордост показваше яйцата, поставени снощи от мен.

   - Гледайте, нашите кокошки снасят яйцата с печат.

     Набързо се събра тумба от мургавелковци, които провериха и техните полози.

    Факт – всички яйца с печат!

    Циганската делегация се спусна към дърводелната, която се намираше на двайсетина метра от бараките. Там на слънцето се препичаше Манчо дърводелеца.

     Приближих се и заслушах обърканите приказки на моите съседи за печатите върху яйцата. Манчо се изправи и размаха летвата, която държеше:

    - А бе, хора, къде се е чуло и видяло кокошка да има отзад печат, та да го поставя на яйцата?!

       Върнах се бързо в стаята си, грабнах две бонбониери и две тумбести шишета с коняк. Викнах колкото ми глас  държи.

    - Насам, народе, черпя!

      Тумбата ме наобиколи и се зае с изпразването на бутилките. Застанах малко отстрани и започнах моята реч.

    - Слушайте, момчета, признат грях не е грях. Аз подменях яйцата, но слагах повече. Лекарят ми изписа тази диета за пресни яйца.

    - Бате, ние те обичаме и сами ще ти носим яйца, да си жив и здрав! Къде ще намерим  по-добър от тебе!

     Върнех ли се от работа, пред вратата ме чакаше циганче с по две-три яйца.

     Днес дойде една от съседките, в ръцете си държеше стоката за размяна. Заогледа се наоколо и се шмугна в квартирата ми.

    - Не съм дошла за размяна, а по работа. Не знам дали си видял едно роднинско момиче, колкото теб. Та идвам да ти кажа , че си ù влязъл в акъла и сърцето. Тя, бедната, е женена за музикант, а втора година нямат дете. Ако легнеш с нея, може момченце да се роди и то да бъде като теб  умно и добро!...

     Загледах я слисано. В мен забушуваха хормоните. Бях  виждал момата. Изкарах една едра банкнота и я подадох на жената.

   - Тези пари ги давам за момичето, да си купи нова рокля и непременно да иде на баня. И тогава да заповяда!

      Надвечер на вратата се почука и като хала влетя младата мургавелка. От нея дъхаше на баня и новата басмяна рокля оформяше снагата като на богиня. Донесла беше отворена бутилка вино, пийнахме по чашка от него и започна една любов, която никога не се повтори повече в живота ми. Не съм разбрал кога съм заспал, но от феята нямаше и следа. Първата ми мисъл беше, че ме е обрала. Бръкнах под възглавницата - портфейлът с документи и пари си беше там. Заоглеждах се наоколо, всичко беше на мястото си .  На масата се виждаше колие със сърце, а встрани – банкнота, която бях дал на момичето. Отдолу с разкривени букви върху моята тетрадка се четеше: „Бинт берекет версин”. На другия ден ми го преведоха - било хиляди благодарности. Затърсих момичето. Казаха ми, че рано сутринта си тръгнала с първия  автобус. След време  научих името и - Гюла. Родило ù се момче, мъжът ù три дни надувал тромпета от радост.

    В една чанта със стари вещи често намирам позлатеното сърце и си мисля: „Боже, колко жени съм направил щастливи, но нито една не ми благодари”.

  Имаше само една и тя беше Циганката.