Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели три дни. За човек, който си изкарва хляба с това, не е особено приятно. Пък и странното ми вдъхновение или можене изведнъж ми беше обърнало гръб (показало среден пръст и прочее) точно толкова бързо и внезапно, колкото и дойде. Пък и рибката ми беше умряла предишната вечер...
Докато се разхождах из празния апартамент, който смятах да купувам, бършейки сълзите си в опит да укротя бесния бунт на самотната си душа, метнах един разсеян поглед към полуотворения прозорец. На перваза тихо и безстрастно догаряше нечия забравена цигара. И, бидейки в лирично настроение, се разплаках още повече.
Отидох до прозореца и се загледах в цигарата. Димът ù синкаво се издигаше нагоре, към оловното небе, виеше с ...