Ц И Г А Р Е Н Д И М НАД РАЯ
Слушай сега за осите:
Една сутрин още по тъмно отиваме с Митака на риболов и той, отвързвайки лодката, ми казва да не го гледам за лудо, а да скрия добре храната в някоя цепка между скалите, за да не я изядат гларусите. И да си отварям зъркелите да не се намокри храната, че да има и ние какво да ядем, когато престане сафрида да кълве.
Аз тръгвам нагоре и откривам една бая широка цепка в скалите, слизам в нея и след малко съзирам това, което ми трябва - една подходяща ниша. Навеждам се, за да затуля добре храната, но без да искам съм се отрил в едно пило на оси и чувам по едно време ддзззззззжъъъъъъ… а съм само по бански - това става на юг, след Райския залив, под Германката - и изведнъж чувствам на гърба си, а и навсякъде, да ме накацват оси. Захвърлям плика с провизиите и веднага давам луд спринт към водата. Митака ме гледа учуден и ухилен ме пита от лодката:
- Какво ти става, бе? Защо тичаш като щур?
А аз му викам:
- Помагай!
Той ми намига:
- К`во да помаг ...