Бергамот – цитрусов плод, разпространен в областите Калабрия и Ломбардия в Италия. Според някои легенди името му идва от град Бергамо, където за първи път се е продавало извлеченото от плода масло. От есенцията се прави чаят Ърл Грей и тя е съставка в много парфюми. Използва се също в аромотерапията и сладкарството.

                                                                                                     gotvach.bg

                                     Храмът Кху Конгси, Малайзия, Свят Гама, есента на 2019

  Сюе Ли лежеше гола на ниската, отрупана с пухени възглавници спалня в една от пристройките към храма Кху Конгси в Джорджтаун. Това бяха личните покои на наследника на главата на Клана Алибей Симън – младият Донгтиен /Дун/ Симън, който скоро се беше завърнал от Америка с диплома по автомобилно инженерство и мениджмънт.

  Стаята беше просторна, макар и малко претрупана за азиатския вкус, но пък в пълно съответствие с натюрела на обитателя си. Двойното легло беше ниско и широко, с дървена рамка и покрито с бронзови орнаменти. На стената зад него имаше фреска, изобразяваща сцени от живота на китайския император по времето, когато е бил строен храмът.

  Отсрещната стена беше покрита с тежка завеса от черно кадифе. Порцеланова фигурка на дракон се кипреше на бамбуковата масичка до леглото. От тавана се спускаха кафяво-бежови пана от дървени квадрати в мек нюанс на охра по средата. Вратата беше плъзгаща, покрита с декорации на цветя и птици. Подът беше дървен, тъмнокафяв, шкафовете – изработени от боядисан в златистокафяво бамбук, лакиран с блестящ гланц, който хвърляше по стените и тавана отражения  от запалените край ложето свещи. Статуетки, медни гравюри, бамбукови клони, каменни елементи и изящни картини в оранжеви и червени цветове с черни рамки изпълваха помещението и му придаваха екзотичен и мистичен вид. Във въздуха се носеше мирис на мускус и тамян.

  Светлината на свещите се стичаше като елей по гладката кожа на дипломантката по туризъм от Ухан и луничките, разпръснати по раменете ú като златен прах, сияеха с блед пламък.

  Дун беше облякъл черен копринен халат и меки пантофи, извезани с ламе и инкрустирани  с полускъпоценни камъни. В ръката си държеше поднос с чаша с червено вино и плато със салата от бергамот и авокадо. 

  Сюе Ли се протегна лениво и пое чашата, поглеждайки изпод червеникавия си бретон наследника на рода Симън, който се настани до нея и плъзна уверена ръка по гърба ú. Тя се засмя и отпи. Дипломната ú работа беше на тема „Особености на туризма в Малайзия.“ Най-живо я интересуваше главата „Психология на общуването с проблемни туристи и реакция в екстрени ситуации. Оказване на първа помощ“. Бяха се упражнявали цяла нощ. Подробно изучаваха анатомията си, като периодически и на смени си оказваха първа помощ. По всичко си личеше, че Сюе е усърдна студентка.

  – Значи баща ти е решил да те сватоса за онази фльорца Юймин от „Ухан Ауто Индъстрис“? Виждала съм я един-два пъти, не е нещо особено!

  – Баща ми еша си няма да ме съешва с кого ли не! – ухили се Дун. – Преди стотина години си беше наумил, че може да удвои силата на рода ни, ако ме съчетае с динозаврус от женски пол. Беше кратка, но доста наситена с емоции авантюра. Но динозавърката не ми беше по вкуса. Беше прекалено… грандиозна. Във всички отношения! Знаеш, че си падам малко придирчив и минималист. Обичам изчистените, елегантни форми на жени, изящни като порцеланови статуетки. Такива като теб!

  – Ако се съди по интериора в спалнята ти, съвсем не си минималист! Доста е претрупано тук. Скъперник си ми ти, не минималист, скъперник с мания за величие – изсмя се  Сюе Ли  и изпъна гръб, покрит с татуировки, придобил искрящ оттенък под погледа на Дун.

  Той я поглади разсеяно по рамото и промълви:

  – Що се отнася до жените, съм минималист. Пък и пътуването между нашия Свят и този на динозаврусите отнемаше прекалено много енергия. Без Чашите всичко се получава бавно и трудно.

  – Как върви с Чашите?

  – Баща ми все повече стеснява кръга. От векове ги търси. Струва ми се, че вече е близо, след като реши да ме събуди.

  – Той е всевиждащ, но не му е известно, че аз я върша тази работа от доста време – събуждането имам предвид! – усмихна се лукаво Сюе. – Пътувам често до Джорджтаун, за да работя по дипломната си работа. Но ти знаеш, че идвам заради теб, нали?

  – Знам, ледена моя червенокоске! Ти си моята половинка, която ме разбира съвършено и от която нямам тайни.

  – Да, ние сме един за друг – ти, зимата¹, аз, снегът². А не онази – „Юймин, името ти значи светещ яспис“! – сбръчи смешно нос Сюе. – Вие нямате нищо общо – провлачи тя с кадифен глас, в който се долавяше съсък като от припукващи в огъня съчки.

  После протегна ръка, от която се показаха остри, закривени нокти, а луничките по раменете ú започнаха да стават релефни и да придобиват форма на блестящи твърди люспи.

  Леденият дракон разтвори кокетно уста и иззад диамантените зъби се промъкна хладно облаче пара. Сюе духна в чащата с вино и от студения ú дъх повърхността на напитката се покри с тънка коричка лед.

  – Червената ми коса е само камуфлаж, знаеш. За разлика от твоята – Сюе поглади Дун по немирната грива. Ти си моят Огнен дракон, моята противоположност и съответна половина. Аз също съм потомка на Змията Шуайджан, макар и наполовина човек. Но ти пък си наполовина дяволоид. Но и двамата носим в кръвта си гените на изкусителката на Ева. Ти си мой, Дун, зарежи я тази нещастница! Кой знае какво ú е подготвил баща ти, като знам, че не се спира пред нищо, за да постигне целите си.

 – И на мен ми се иска да разбера какво си е наумил баща ми! От него мога да очаквам всичко. Знаеш ли защо ме кръстил Донгтиен, въпреки че съм Огнен дракон? Защото обича да стои през зимата пред камината, да гледа огъня и излитащия през комина дим – едновременно! Представяш ли си? – изпръхтя Дун и обръщайки податливото тяло на Сюе по гръб, впи остри зъби в люспестата ú, дълга шия.

  – Стига, гъделичкаш ме! – изписка драконката и избълва стълб от снежен прах в лицето на Дун, от което косата му се покри със ситни кристалчета лед.

  Дун на свой ред избълва огнен стълб и срещата между огъня и леда със съсък обви двамата в облак белезникава пара. Дун съблече халата си и доближи  лице, обвито в пламъци, към студеното, бледо лице на Сюе. Целувката им приличаше на врящ котел от огън и снежен вихър.

  После зад прозорците, покрити с тежка драперия, се чу гръмотевица, проблесна краткотраен огън и след малко заваля. Валя цялата сутрин и част от следобеда, но Сюе и Дун дори не забелязаха пороя, изсипващ се на талази зад стъклата.

   Когато Дун най-после стана от леглото и се приближи към прозореца, навън вече беше вечер.

                                               Бергамо, Италия Свят Бета, есента на 2019

  Беше вече вечер, когато Деши и професор Бруно Висконти се прибраха във вила „Отоне“ – семейната къща на рода Висконти, наречена така на  виконта и архиепископ на Милано – Отоне, един от далечните прадеди на професора. Миланските Висконти бяха управлявали града от 13 век и много от наследниците им все още живееха в Бергамо.

  Всъщност „къщата“ беше комплекс от сгради с една централна част – “casa”, обградена от великолепна градина с фонтани и сенчести алеи, а в една от страничните постройки се помещаваше лабораторията на фондация „Висконти“. Имението се намираше  в покрайнините на Долния град – новата част на Бергамо, но беше построено върху останките от стара римска вила.

  Беше неделя и Мартина и децата отидоха в Стария град за сутрешната служба в базиликата „Санта Мария Маджоре“.

  Деши и професорът тръгнаха да разглеждат града. Няколко часа обикаляха по стръмните улички на Горния град, заобиколен с крепостна стена от времето на Венецианската република, с множество кули, старинни църкви, занаятчийски работилници и жилищни сгради със средновековна архитектура. Разходиха се по търговската улица „20-ти септември“, седнаха в „Кафе ди Тассо – 1476“, където опитаха от  сладкишите с масло от бергамот, а после се спуснаха по въжената линия към Долния град, за да продължат обиколката.

   Разгледаха зоологическата и ботаническата градина, гробницата и музея на композитора Гаетано Доницети и картинната галерия.  Когато стигнаха до Паметника на партизаните от Втората световна война на улица „Папа Йоан XXIII“, който представляваше човешка фигура, висяща с главата надолу до въже на бесилка и човек, който го разпитваше, Деши се пошегува, че фигурата му прилича на един от техните прилепи. Професорът не  се засмя на шегата.

   – Извинявай! – каза смутен китаецът. – Знаеш, че навсякъде виждам прилепи!

   В катедралата „Свети Александър“ край тях през цялото време се навърташе висок и сух господин с азиатски черти, ръждивокестенява коса и сияещ фалшив диамант на иглата за вратовръзка. Особен  интерес непознатият прояви към тиарата на папа Йоан XXIII – бившият папски нунций в България монсеньор Анджело Ронкали, обсипана с перли, рубини, диаманти и смарагди. Изслуша внимателно разказа на екскурзовода за чашата на Светия отец и другите предмети, които се пазеха в параклиса му и дори си водеше записки.

  Когато се спряха пред картината на Джовани Батиста Тиеполо „Мъченичеството на св. Йоан, епископ на Бергамо“, туристът се приближи до Деши, поклони се леко и някак насмешливо и прошепна с нисък, съскащ глас:

   – Господинът, както виждам, е от Китай. Позволете ми да се представя – Алибей Симън от Джорджтаун, Малайзия – предприемач и любител на изкуството.

  Деши на свой ред се представи, поговориха малко и се разбраха да се видят пак на чаша чай. Разговорът остави странно усещане у младия учен. Преди да се сбогува, малайзиецът хвърли поглед към картината с ангела, разперил криле над сцената с мъченията на светеца, после се обърна към Деши, прониза го с черните си, непроницаеми очи и промълви:

  –  Дори и заради един невинен си струва да бъде спасен цял град! Моля да бъда извинен за волната интерпретация на историята с Авраам при Содом и Гомор! 

  Той пак се поклони и продължи:

  – А само заради едно добро дело си заслужава да бъде спасен дори и разбойникът на кръста до Христос. Моите почитания! Пак ще се видим.

  Странният турист нахлупи черната си филцова шапка и забърза към изхода на катедралата, като остави Деши и професор Висконти да се чудят над думите му.

  Бергамо посрещаше вечерта с бледите светлини, една след друга възникващи в започналия да става хладен въздух и караха града да изглежда като събуждащо се мрачно чудовище с  множество разноцветни очи.

  Двамата учени се качиха в колата, която бяха паркирали наблизо, и се отправиха към вила „Отоне“. Там ги чакаха Мартина с Лаура и Франческо – синът и дъщерята на професора.

                                                                                                         /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=pzPElFdxMCM

https://www.youtube.com/watch?v=mPzw_c17gc8

http://www.teb.bergamo.it/en/points-of-interest/121

1. Дун /от донггтиен, кит./ – зима

2. Сюе /ксюе, кит./  – сняг

  Тъй като и аз не знам китайски, е възможно някъде да греша в транскрипцията или значението на думите.