И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; и ще всея вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

                                                      Първа книга Моисеева, Библията

                                        Храмът Кху Конгси, Свят Бета,есента на 2019

  „И насели Създателят първородния Свят Миден, което е и Едем – райската градина /тук е загадката/, с всевъзможни твари и всякакъв злак и нареди им да живеят в мир и разбирателство: тревата да се стеле по земята, над нея да са храсталаци и всякакъв нискорасляк, а нагоре да се извисяват дървесата – широколистни и иглолистни, и да дават разнообразен плод.

  И имаше в Миден всякакъв род от живите –  ангели, дяволоиди, кентавруси, октопуси, таласиани¹, сфинксове, дракони, динозавруси и прочее разумна плът. И живееха заедно и дружно като едно семейство. И всеки род отговаряше за различна стихия: ангелите – за въздуха и въздушните течения, за светлината, що огрява рано сутрин планинските върхове, за първите звезди, що припламват по небесния свод с настъпването на вечерта. На дяволоидите бе подвластна  огнената стихия. Техни бяха вулканите и магмата, що спи дълбоко под земята, досами огненото сърце на планетата, и чака да бъде събудена, за да си пробие път нагоре и да насити въздуха с необходимите за Живота вещества. Октопусите и таласианите пък бяха отговорни за морската стихия и за водите на сушата – за приливите и отливите, за дъжда, що оросява земята Миден и пълни изворите, за разливите на реките и за океанските  бури. Сфинксовете властваха в пустините и държаха горещите ветрове и пясъчните бури и се грижеха за равновесието между студ и жега и за това, да не потъне земята Миден във вечен мрак, скована от студ и лед.  Онези от драконовия род – влечуги и разни други гадини – змии, дракони, динозавруси, имаха ключа от подземните съкровищници – пещерите под повърхността, подпочвените води и природните богатства: всичкото злато и скъпоценни камъни, както и черната кръв на земята бяха под тяхна опека.

  И погледна Създателят каквото беше сътворил и го намери добро, защото вече имаше сила, която да противодейства на Мрака и Хаоса и тя се наричаше Живот.

  И бяха всички живинки равни пред лицето му и получаваха по равно от светлината и топлината на неговата любов, но сред тях най-равни бяха човешките същества – мъжът и жената Адам и Ева, защото бяха първосъздадените. По техен образ и подобие Създателят беше сътворил всички останали – бе взел от хората по някоя от безчислените им Сили и бе направил от тях отделни Същества.

  И бяха могъщи и ангелите, и дяволоидите, и сфинсковете, и октопусите, и кентаврусите, и драконите, но най-могъщ бе човекът, защото притежаваше цялата благодат ведно. Нямаше само всезнание и безсмъртие, макар да беше надарен с изключителна способност да се учи и живееше неимоверно дълго. Създателят бе лишил човека от тези две качества, за да не се възгордее и да не се помисли за Бог.

  И завидя на човека змията  Шуайджан, която пълзеше из райската градина и обитаваше Сумрачните пещери на края на Света Миден, и си пожела тя Създателят да възненавиди първите си творения. И съблазни ги пълзящата гад с плода на Дървото за познаване на добро и зло.

  Разгневи се тогава Създателят, че човеците бяха нарушили забраната му да ядат от Дървото и ги изгони от Миден, което е и Раят, и ги затвори в Книгата.

  И отне им всички мистични сили – знанието и паметта откъде са дошли, и ги прати на създадения за целта Свят, като напъди там и змията с всички нейни сродници – динозавруси, дракони и други подобни. И обрече ги на вечна вражда и нестихващи войни, а всяко решение на свободната воля на човешките същества щеше да поражда нов Свят, който щеше да заживее свой собствен живот. И който Свят оцелееше, щеше да бъде простен заедно със съществата, които го населяваха.

  И направи Създателят така, че хората да не знаят, че има други Светове, освен техния собствен, а останалите  същества от Миден разпръсна из Космоса, защото те бяха с човешка същност и следователно склонни към грях. Но тъй като производните Същества все още не се бяха провинили в нищо, постави ги за наблюдатели на човешките Светове и създаде множество Наблюдателни зали из цялата вселена, да следят за изпълнението на божествения План, който е: Спасение на душите и победа на Светлината над Мрака.

  Но динозаврусите и дяволоидите предадоха Светлината и минаха на страната на Мрака…“

  Дун Симън гледаше безизразното и някак отнесено лице на баща си и слушаше равния и същевременно екзалтиран глас, с който той четеше от Свитъка историята на Световете и се учудваше на промяната, настъпила в него. Вечно присмехулното и язвително изражение на лицето му беше изчезнало и бе заменено от някаква тържественост и приповдигнатост, която на Дун се струваше фалшива – като диамантената игла на вратовръзката му.

  „Ама и един актьор е старият! Я само как се вживява!“, си рече младият Симън и прекъсна тирадата на баща си:

  – Тате, защо ми четеш всичко това? Разказвал си ми го хиляда пъти!

  – Разказвал съм ти го, но не си виждал Свитъка и Картата. И не съм ти чел дословно какво пише там.

  – Но аз дойдох да ми помогнеш да си върна Сюе, а не да ми четеш Свитъци!

  – Сюе? Коя беше Сюе? Припомнú ми,  че нещо не се сещам! – Алибей присви очи с черни, пронизващи като свредел зеници, които бяха станали вертикални като на хищник. – Трябва да е някоя от безбройните ти метреси! Да не мислиш, че не знам  как се измъкваше честичко от Храма. Онова чучело, дето слагаше да те замества…  Как въобще можа да си помислиш, че ще се хвана на такъв нескопосан трик?

  – Добре де, извинявай, няма да се повтори. Отсега нататък ще те уведомявам за всичките си любовни авантюри, с най-цветисти подробности!

  – Слушай, момченце! – каза с нетърпящ възражение тон Алибей. – Заложени са на карта съдбата на Мрака и изходът от Битката в края – не можем да си позволим лукса да имаме тайни един от друг! Щом се налага да стоиш вкаменен, ще стоиш, и точка! Така рискуваш всичко. Затова ти чета Свитъка, за да пиеш от Извора. Като казах Извор, ще ме оставиш ли да продължа?

   – Давай, още една лекция, какво толкова! А Сюе през това време да гние в онази Дупка! И като познавам Персефина, мога да си представя на какво подлага в момента горкото момиче.

  – „Горкото момиче“ изпрати пророка Хенг Чун в психиатрията, без да ú мигне окото. Само така! – озъби се Алибей. – Тя има драконова кръв, там е почти у дома си, не я мисли! Слушай нататък!

  „И имаше насред Миден седем извора, изтичащи от седем Чаши, всяка от тях с различен цвят и с различна способност. Червената – раждане, Черната – смърт, Синьо-зелената – творчество, Бялата – милост, Кафявата – знание,  Сивата – война, Жълтата – сътрудничество и обединение.

  И всички имаха свойството и да лекуват, и да убиват. Но най-силна от всички беше Чашата с цвят на охра и кехлибар – Средищният дворец, която беше и Слънцето. И водата в Чашите беше жива и извираше от оня Свят, който е едно ниво под видимия, наречен още Квантов. И жива беше водата в тях, защото съдържаше милиарди микроскопични същества, които имаха нечувана сила.

  След Прегрешението Изворите пресъхнаха, защото Създателят събра водите им и по чудодеен начин ги превърна в прах, от Чашите направи малки украшения от сребро с формата на морски дракони и само Средищният дворец беше като медальон. И приличаха брошките и на животни, и на хора, и на растения едновременно, за да напомнят на притежателя си за изгубеното единство, за милостта на Създателя на всичко живо и че Грехът може да бъде изкупен.“

  – Тази част винаги ме кара да настръхвам от благоговение – каза кисело Алибей и продължи:

  „ И взе Създателят Чашите брошки и ги скри на различни места в Световете, като нареди да останат в забвение хиляди години, докато не дόйде денят и часът да бъдат намерени. И за целта създаде Карта и Свитък към всяка брошка и тях също ги скри. И който намери Чашите, ще придобие нечувана сила и негов ще бъде изборът на чия страна да ги използва – за победата на Светлината или за делата на Мрака“.

   – И ти си намерил "Черната орхидея" на мястото, на което сега е храмът Кху Конгси.

   – Да, преди милиони години. Знаеш ли всъщност на колко години съм, сине?

  – Кой ти ги брои, знам че са много! Ти си същинска антика, но изглеждаш поразително запазен – ухили се Дун.

  – А ти не гледай непрекъснато към Вратата, тя е само за камуфлаж, ако някой от Светите обитатели на Залата реши да надзърне тук. Ние имаме "Черната орхидея". С нейна помощ ще измъкнем безценната ти Сюе Ли от лапите на нашата приятелка Персефина. Но първо трябва да свършим още нещо.

  – Странно ми е, че толкова охотно се съгласяваш да я спасиш, нали ми беше намерил друга невеста? И за каква загадка се говори в началото на Свитъка?

   – Идеята ми за Юймин не отпада, но можеш да задържиш и Сюе, ако е толкова важна за теб. Само не се женú за нея. Юймин трябва да ти роди дете, а какво ще правиш в спалнята, си е твоя работа. Колкото до загадката, не знам. Трябва да питаме оня старец – Тай Уанг, той е по загадките. Стига да не намери решението, а после благополучно да го забрави – каза с крива усмивка Алибей и побутна сина си към изхода на кабинетa.

  Този път излязоха  по обичайния път – през вратата.

                                                                                                                      /Следва/

 https://www.youtube.com/watch?v=ShW6kU9Xgdk

1. Таласиани /от гр. таласа/ – море.