Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни с разкаяние и срам и тъгуваше ден и нощ.

                                                               Книга, изпълнена с думи безумни,

                                                               листи с горчиви сълзи напоени.

                                                              Всички мълвят, че е авторът луд –

                                                              кой би разбрал вкуса, в тях утаен?   

                                                                   Цао Сюецин „Сън в алени покои“

                                                                Свят Бета, Ухан, есента на 2019

  Дежурният в Главната психиатрична болница на Ухан д-р Уейянг Джет и един от санитарите седяха в  оборудвания с модерна техника лекарски кабинет и играеха шах. На пулта отсреща  наблюдателните камери показваха стаите на буйстващите пациенти. Един от доведените наскоро – нисък и слаб младеж, облечен в черно, както се разбра – хигиенист в Института по заразни болести, беше неспокоен. Ръкомахаше усилено и сякаш разговаряше с невидим събеседник. Лекарят от време на  време хвърляше поглед към екрана, но засега нямаше особени ексцесии. Радиото беше включено и той се заслуша в новините:

  „Голям астероид от вида на т.нар. „троянци“ е засечен в небето над Северното полукълбо. Данните на учените доскоро бяха, че небесното тяло с маса, достатъчна да предизвика нова ледникова епоха, се приближава застрашително към Земята. Но тъй като астероидите често променят посоката си, паника нямаше. По последна информация астероидът се е отклонил достатъчно и ще мине покрай нашата планета. Това е най-близко приближилото се небесно тяло от този род, откакто се водят наблюдения. Ще бъде видим през следващите 12 часа като светещо кълбо, което постепенно ще избледнее и ще се отправи към дълбините на вселената.“

    – Астероид? – заслуша се в лишения от емоции глас на водещата санитарят. – Д-р Джет, оня новият от 15-та стая не говореше ли за някакъв астероид, който щял да ни падне на главите?

  – Май имаше нещо такова – докторът откъсна поглед от шахматната дъска и погледна към екрана.

  Там с Хенг Чун ставаше нещо. Лежеше на пода и се гърчеше в конвулсии, хванал се за гърлото си, сякаш се опитваше да се освободи от невидима примка.

  Санитарят и дежурният лекар се втурнаха към стая 15. Завариха младежа в същата поза, но вече не помръдваше. Около врата му се беше увила петниста змия, също неподвижна. До тялото му имаше мъртъв прилеп.

  Лекарят натисна алармата. Притичалите санитари и охранители освободиха пациента от змията. Той все още дишаше, но трудно. От гърлото му се чуваха само хрипове. След малко отвори очи и впери невиждащ поглед в надвесилия се над него лекар.

  – Какво стана? – попита д-р Джет и повдигна главата на младежа, за да чуе по-добре думите му. – Откъде се появи тази змия? И прилепът?

  – Ангелите донесоха змията – изхриптя Хенг Чун. – И убиха прилепа.

  – Ангелите? Какви ангели?

  – Двата ангела – по-старият и по-младият. Искаха брошката. Дадох им я. Прилепът се възпротиви и те го убиха. Прилепът беше част от мен, те го освободиха, умъртвиха го и взеха брошката. Имаха друга, черна. Използваха я. Казаха, че оттук поемат те, аз да съм нямал грижа. Затова им дадох моята. Нали са ангели!

  – Каква брошка? Кой е допуснал лични вещи у болен в изолатора? – лекарят отправи гневен поглед към охранителите.

  Хенг Чун се опита да каже още нещо, но от гърлото му се изтръгна само продължителен хрип и последва мълчание. Пациентът от стая 15 бавно затвори очи и вече не ги отвори. Беше мъртъв.

  Миг по-късно змията и прилепът се превърнаха в купчинка пепел, която бързо изтля. На пода в стаята вече имаше само труп на човек и един клекнал до  него изключително озадачен лекар.

  Инспектор Джихай Фън от полицейския участък, където преди седмица бяха арестували Хенг Чун, затвори телефона и се облегна назад. На лицето му бяха изписани недоумение и тревога.

  – Току-що ми се обадиха от психиатрията. Оня бракониер Хенг Чун е починал.

  – Пророкът? – усмихна се дежурният полицай.

  – Същият. Но има нещо странно. Бил е удушен, а са го наблюдавали през цялото време. Никой не е влизал в изолатора. Лекарят и санитарите говорят някакви небивалици за змия и прилеп, които се изпарили. И за някакви украшения. Ако беше само докторът, щяха да тикнат и него в изолатора, но има куп свидетели. Този „пророк“ може да е хипнотизатор и да е устроил масова халюцинация. Или персоналът в клиниката  се е натровил с някаква храна. Това ще изясним. И още нещо – чу ли за астероида, който се беше насочил към Земята? Отклонил се в последния момент. Но когато Чун крещеше за наближаващата звезда Пелин и за троянския кон, никой още не знаеше за астероида. Дори астрономите.

  – Съвпадение?

  – Може и съвпадение да е, но не станаха ли твърде много? Тези бракониери! От години ги наблюдавам. Законът за дивата природа от 1989 г.  е прекалено либерален. Твърдо съм убеден, че не трябва да се гледа през пръсти на безразборната доставка на диви животни по пазарите. Има твърде много лицензирани доставчици и ферми за отглеждането им. И още толкова нелегални търговци.  Хигиената на пазарите е на ниско ниво, дивечът се коли и разфасова на място. Истински развъдник на зарази.

  – Нали през 2002-03-та направиха опит да спрат незаконната търговия? Тогава имаше епидемия от ТОРС¹. Заразата тръгнала от някаква пещера в провинция Юннан. Но това беше категорично установено едва преди няколко години. А забраната скоро я забравиха. Независимо от препоръките на оня доктор Джан, синът на клечката от партийното ръководство. Той е шеф на лабораторията, която изследва тези неща. Чун е работил при него. Брат ми е лаборант там. Проучват панголини, прилепи, цивети². Казват, че американците и французите финансирали опитите им. Учените от института се обучавали в САЩ и Франция. Говори се, че имат  една от най-модерните лаборатории в света. Работили съвместно и с някаква фондация в Италия. Уплашиха се от кризата през 2003-та, но временно. После пак всичко  тръгна по старому. Лицемери! Всички са лицемери. И никой на спазва законите.

   – Трудно е да забраниш на китайците да ловят диви животни. Това е в традициите ни. Използваме месото и органите  не само като деликатес, но и в медицината.  Аз лично съм привърженик на билколечението. И съм категорично против убиването на диви животни за каквито и да е цели. Има например хора, които се лекуват с екскременти от прилепи. Наричат ги „скъпоценен пясък, светещ в нощта“. А що се отнася до консумацията –  когато си беден и гладен, както това беше преди години³, се храниш с това, което можеш да уловиш, не придиряш много. Тогава правителството дори поощряваше лова на диви животни. Но сега бедността постепенно отстъпва, в последните 30 години постигнахме небивал икономически разцвет. И странно, яденето на месо от диви животни започна да се превръща в белег за благосъстояние. И консумацията му нараства, вместо да се ограничи. Използват ги все повече и повече – в традиционната медицина, в текстилната индустрия, като трофеи и домашни любимци.

  – Оня ден ходих на пазара. Има какво ли не – плъхове, змии, вълчета, гигантски саламандри, панголини, прилепи. А търговията с панголини и панголинови продукти е забранена у нас. В съответствие с международен договор! И нищо не се спазва. Продължава да има голямо търсене на месото и люспите им, заради медицината. И си стоят животинчетата, затворени в клетките, чакат да бъдат екзекутирани. Този Хенг Чун поне ги беше умъртвил предварително.

  – Да, този факт е показателен. Може да не е снабдявал само пазара. Трябва да се разровим. Жалко, че той вече нищо не може да ни каже.

  – В Библията пише, че смъртта на порок е изкупление, което спасява души. Може  Хенг Чун да ни е спасил от астероида – каза дежурният полицай с усмивка.

  – Може, може. Вече започвам да смятам и невъзможното за възможно – отговори инспектор Фън. – Кажи да извикат оня доктор Джан, искам пак да си поговоря  с него – нареди кратко той и се задълбочи в изучаване на досието на злощастния пророк.

  На другия ден, когато  потърси дежурния офицер, за да разбере дали е изпълнил разпореждането, му съобщиха, че полицай Хао е преместен в друг участък, на по-низша длъжност. Причината – дребно провинение отпреди няколко месеца. Защо чак сега го наказваха, не знаеше никой и инспекторът спря да разпитва.

  „Който много знае, бързо остарява“, би казала любителката на народни мъдрости госпожа Теодору, а това се отнасяше дори и за всезнаещите и всевиждащи блюстители на реда в Ухан.

                                                                                                 /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=_oszNC6Qr_w

1. ТОРС /на англ. SARS/– тежък остър респираторен синдром: вирусно дихателно заболяване със зоонотичен произход, което се причинява от ТОРС коронавируса (SARS-CoV). Между ноември 2002 г. и юли 2003 г. избухва епидемия от ТОРС в южните части на Китай, която води до заразяването на 8098 души, от които 775 души в 17 държави загиват, като повечето случаи са в Китай и Хонконг. В края на 2017 г. китайските учени проследяват вируса чрез цивети до пещерните Подковоносови прилепи, живеещи в провинция Юнан. Няма докладвани случаи на SARS по света след 2004 г.  През януари 2020 г. в резултат от световната криза с коронавируса китайското правителство отново забрани търговията с диви животни и затвори пазарите, където се търгуваше с тях. Но мярката отново беше временна, а не уредена с постоянен закон. През май 2020 г. забраната за лов, търговия, отглеждане и консумация на редки и застрашени животни беше препотвърдена. Новите правила ще важат в Китай за срок от 5 години.

2. Цивета –   хищник със средни размери от семейство Виверови, разпространен в Югоизточна Азия, Индия и Южен Китай

3. След изключително тежките десетилетия на контролиране на селското стопанство по време на режима на Мао Цзедун в средата на 70-те години на миналия век милиони китайци загиват от глад, защото системата не е в състояние да произведе достатъчно прехрана за всички. Впоследствие контролът върху селското стопанство е отменен, за да могат хората сами да осигуряват прехраната си. Основен източник на препитание се оказват плъхове, циветки, панголини, прилепи и всякакви диви животни, като отглеждането им се узаконява и дори стимулира от правителството. Освен това кожата на дивите животни и техни органи се използват усилено за целите на традиционната китайска медицина.