И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, който създаде… От Едем изтичаше река, за да напоява рая и подир се разклоняваше на четири реки.

                                                               „Първа книга Моисеева“, глава 2

  Макар изолирани кварки да не могат да съществуват, има значителен обем текущи изследвания около създаването на нещо, известно като кварк-глуонна плазма или освободени кварки и обменни частици, наречени глуони. Тя се формира, когато две тежки ядра се сблъскат с много висока енергия... Смята се, че условията на свръхвисока температура и плътност за създаването на кварк-глуонната плазма, са съществували малко след Големия взрив, дал начало на нашата Вселена.

                                       Джим Ал-Халили, "Пътеводител в квантовия свят"

                                                     Миден, няколко години след Сътворението

  Далече на североизток от морето, което хората по-късно щяха да нарекат Червено заради многобройните микроскопични растения, които периодически цъфтяха в алено и плуваха по повърхността му, а също и заради червените скали, които го заобикаляха; отвъд пустинята Негев с безкрайното си пясъчно море от дюни, накъсано от скалисти острови с назъбени хребети, тесни клисури, с изровени от ерозията ями махтеш¹ и ярко оцветени пясъчници и варовици –  още по- на север, край сладководното езеро Кинарет ³ – с тихи заливи и прозрачни, чисти води, с растящи по бреговете палмови дървета и разразяващи се над гладката му и спокойна повърхност неочаквани дъждовни бури, в зелената и плодородна долина Табха, Създателят бе разположил райската градина Едем със Седемте извора на Сътворението.

  Тъжна, унила и безплодна бе земята около долината. Суха и ветровита, с ниски храсти, на някои места с редки чадъровидни акации с хилави и изкривени стволове, с покрити от пясък и прах листа и с плитки, немощни, стърчащи от тънкия слой ронеща се почва корени.  Малко бяха и животните, които вирееха в тази напечена от безжалостното слънце земя, предимно в районите, където растяха храсти и дървета – бръмбари, скорпиони, гущери агама, варани, нубийски козли, пустинни чучулиги, бюлбюлови врабчета, палестински слънчеви птици нектарници, пясъчни лисици, чакали... От север към езерото се спускаше голямата ленива река със зеленикави тинести води – Йордан, а после изтичаше от южната му страна. По пътя си реката беше прорязала дълбока долина със стръмни скалисти ридове, по които не растеше нищо.

  Една само долината Табха на западния бряг на Галилейското море, което е също и езерото Кинарет, процъфтяваше. Обградил я беше Създателят със славата си, която е като слънце и не може да се гледа, защото изпепелява погледа. И нищо не е в състояние да мине през този негаснещ щит –  ни лекокрила птица да прехвръкне, ни пълзяща гадина да се промуши, ни бързонога газела да го пресече!

  Чудни дървета растяха навсякъде из райската градина, която е и Едем – палми, смокини, маслини; зеленолисти лози се виеха над тучната трева, осеяна като пъстър килим от разнородни, уханни цветя. Създателят беше населил долината и с множество животни от всякакъв вид – горски, полски и дори от пустинята, която заобикаляше Табха. И живееха те мирно и в сговор, и не се пререкаваха, защото нямаха какво да делят – всичко в долината беше в изобилие. И вълкът живееше в сговор с овцата, лъвът не преследваше заека, а змията си говореше с пойните птички, накацали по клоните на дърветата или си играеше с таралежите, криещи се в буйните треви. Но най-любими на Създателя бяха сътворените последни: двамата човека – Адам и Ева, мъжът и жената.

  По средата на Табха величествено се издигаха Седемте чашехранителници, които пазеха надземната част на Изворите. На вид бяха като седем арки, сякаш дъга седемцветна, изградени от скъпоценен камък яспис и над всеки Извор се извисяваше арка със специфичен цвят. Около Изворите пък растяха седем вида цветя, всяко с оттенъка на камъка, който пазеше отделния Извор. А те са: жълт – горицвет, син – синчец, което е и сцила, кафяв – кафява детелина,  сив – сребрист пелин, червен – алена роза, бял – бяла лилия и последният, черен – черна орхидея. И всяка  арка беше покрита отпред с прозрачен кристален похлупак и се виждаше през него бушуващата вода в Извора, която наподобяваше неспокоен пламък и буйна вихрушка. Ничия ръка не можеше да докосне нито арката, нито похлупака, защото около тях витаеше сила, която спираше неразумните, нехайните или любопитните, дръзнали да го сторят.

  Седемте извора поддържаха и сиянието на Славата Божия над долината. И нямаше там тъмнина, ни студ, ни болест, ни печал, а само вечен ден и вечно лято, и всичко цъфтеше и благоденстваше.

  Жената змия Нюуа беше едно от творенията на Създателя и негов служител и отговаряше за пълзящите гадинки в Градината С-Едем, а също така наблюдаваше Изворите за евентуални неизправности.

 Денят беше един от тези, в които трябваше да се извърши инспекция, а имаше и толкова друга работа! Част от плодовете на овощните дръвчета в южната част на градината не бяха събрани, не беше укрепена купчината камъни, където живееше семейство гущери агама, поточето в източната част на долината беше излязло от коритото си по някаква причина и беше превърнало змийската дупка край брега в кална локва, едно от яйцата на шипоопашатата костенурка Нехама³ се беше излюпило преждевременно и костенурчето беше изпълзяло и се беше запиляло неизвестно къде. Всички животни в градината бяха тръгнали да го търсят из гъстата трева и вдигаха шум и тупурдия до Бога! Особено усърдно беше магарето Хомер⁴ и шумът от копитата и ревът му се чуваха отдалеч.

  Нюуа се вслушва известно време във врявата, която постепенно се отдалечаваше – търсачите преравяха крайбрежието и се придвижваха постепенно на север.

  Наближаваше пладне, а Изворите още не бяха проверени. Жената змия извади от дългата си плитка тънко кремъчно острие, прилично на шнола, по което бяха гравирани различни символи. Приближи се до един от Изворите и прокара блестящия предмет през отверстието в основата на арката от яспис. После завъртя миниатюрния диск с изписани на него цифри отстрани на колоната. Чу се почти безшумно прищракване и външната част на пластината се оцвети в зелено. Изолацията на първия Извор беше изправна.

  Трябваше да бъде изключително внимателна! Макар и сигурно защитено, понякога се случваше част от съдържанието на Изворите да се промъкне навън. Енергията му идваше от Долния свят, а законите там бяха различни и беше опасно да се смесват с тези в Макросвета. И седемте Извора бяха източник на субатомни частици, откъдето и Градината беше получила името си – Суб Едем или – С-Едем, а също и заради броя на изворите – седем.  Съдържанието под кварцовото стъкло беше своеобразна кварк-глуонна плазма – смес от освободени цветни кварки и обменни частици глуони, както и безцветни лептони.

  Всъщност това беше състоянието на видимата вселена отпреди Сътворението. Едва след създаването на Светлината или Големия взрив, кварките се бяха групирали в адрони и мезони и заедно с лептоните бяха образували химичните елементи от Макросвета. Изворите бяха цветни, защото в субатомната супа в Чашите плуваха свободни цветни кварки, те придаваха специфичната окраска на плазмата във всяка от Чашите. Имаше и нещо, наречено тъмни частици, за които никой всъщност не знаеше какво точно представляват и от които  имаше по малко във всяка от Чашите.

  Но най-специална беше последната Чаша – „Черната орхидея“. Създателят я наричаше „Смърт“ и с право. Тя беше пълна с античастици – противоположност на всяка от частиците в останалите Чаши и способна да сее унищожение при досег. Освен това там бушуваше нещо, което Създателят наричаше Квантов потенциал и което изглежда имаше собствена воля и беше способно да направлява останалите частици. Идваше директно от Мрака преди Сътворението и волята му беше зла. И всички тези предпазни мерки бяха, за да се попречи на тази зла воля да проникне в Макросвета. Но понякога, въпреки многослойната защита, някои от частиците прескачаха бариерата и проникваха в Градината, а това беше опасно. Много, много опасно!

  Беше останала последната проверка, когато внезапно се разнесе рязък, нехармоничен звук. Беше ядосано писукане, което постепенно прерасна в неистов писък. Гургулицата, виеща гнездо в короната на едно от дърветата наблизо, беше оставила наръч събрани съчки на земята и се беше присъединила към групата търсачи. Една врана се беше натъкнала на съчките и ги беше примъкнала в гнездото си, без да се замисли откъде са  се появили толкова удобно и накуп почти под носа ú.

  Костенурчето вече беше намерено и върнато на разтревожената майка, а гургулицата се зае с прекъснатата работа, но под дървото вече нямаше нищо. Тя се огледа и видя доволната врана да реди старателно съчки в недовършеното си гнездо. Нейните съчки!

  Нюуа разреши избухналия спор като изсъска заканително, после раздели съчките и каза по няколко думи и на двете – на гургулицата – за щастието да споделяш с другите, а на враната – за облагородяващата сила и удовлетворението от постигнатото със собствен труд.

  „Трябва във всичко и навсякъде да си нащрек“, помисли си с огорчение жената змия. „Като малки деца са – невежи за доброто и злото, и затова невинни“.

   После тя се присъедини към групичката празнуващи намирането на костенурчето и това за нея беше чакан и желан отдих след дългия и уморителен работен ден. Чак на другия ден се сети, че беше забравила да провери защитата на Извора на Смъртта.

  Направи веднага проверката и за свой ужас установи пробив в изолацията. Уведоми незабавно Създателя и той отстрани повредата. Но нито той, нито тя забелязаха змията Шуайджан, която се припичаше на една от кремъчните плочи край Извора, скрита от завесата черни орхидеи.  

  При появяването им люспестото животинче с тъмнокафяв гръб и сивкав корем се шмугна във високата трева и безшумно изчезна.

/Следва/

 https://www.youtube.com/watch?v=WW0O9J0vf54

 https://www.youtube.com/watch?v=NHnLTDWh3A0

1. Махтеш – хаванче

2. Езерото Кинарет – Галилейското езеро, където Иисус прави чудото с петте хляба и двете риби, с които нахранва „5000 мъже, освен жените и децата“.

3. Нехама /иврит/ – утеха

4. Хомер /иврит/ – материя, вещество