О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав
Залата за наблюдения бръмчеше като разтревожен кошер. Наблюдателите се суетяха насам-натам, някои стояха пред екраните и с уплаха наблюдаваха Световете, които постепенно се ускоряваха и един по един гаснеха. Други служители на Светлината ставаха от местата си, разменяха по някоя реплика и изчезваха зад завесата от силови полета. Навсякъде се чуваше резкият звук на алармите, който постепенно се усилваше и мултиплицираше, като вой от зараждащ се ураганен вихър .
В кабината на Координатора бурята вече бушуваше с пълна сила. Гласът на началството гърмеше и рикошираше в тапицираните стени, но не заглъхваше, а сякаш придобиваше още по-голяма мощ. Наблюдателите, чинно наредени в редичка, с погледи в пода, не смееха да мръднат.
Тук бяха шефовете на отделите „Начални ...