Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади:
„Добър ден, юначе“, тихо ми обади,
да не бъдеш ти Лъвский байрактар..?
Из „Аз, Васил Лъвский“ – единственият
стихотворен опит на Апостола
Бергамо, Свят Бета, 1947 г.
Граф Джовани Висконти преглеждаше някакви книжа в библиотеката в Северното крило на вила „Отоне“, когато чу детски смях и гълчава. Приближи се до отворения прозорец и надникна навън. Гувернантката французойка беше извела двете му деца – седемгодишния Паоло и деветгодишната Тереза, и сега те си играеха на моравата пред един от многобройните шадравани със статуи и златни рибки, обградени с алпинеуми от разцъфтели червени рози.
Тереза стискаше в ръце любимата си кукла Коломбина – розовобузеста и къдрокоса, с копринена кордела на главата и ококорени сини очи, а Паоло размахваше плюшеното си мече Бруно и се опитваше да го сложи да стои стабилно ...