45 мин за четене
Миден, малко преди Примирието
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основата на полилея и се счупи. Останките му се посипаха по бюрото на писателката и едно парче я чукна по ръката.
– Хи-хи–химикал! – изцвърча последният останал зъб, изсъска като нагорещено олио, в което е попаднала вода, образува малко мехурче до една от крушките, пукна се с леко пращене и изчезна.
– Ааа! – извика Мирабела, лицето ù се разкриви, а очите ù се разфокусираха и овлажниха, сякаш се готвеше да заплаче и едновременно да изругае най-настървено.
– Тая гнусна запетая! – задъха се от възмущение тя. – Този не-чифтокопитен рогат гризач! Всичко ми изхаби! И химикала, и… Той гризе близалките! И троши навсякъде! Задръсти ми прахосмукачката. На всичкото отгоре има заешка устна! Това е заболяване ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация