Изплаши я хаосът, който намери в себе си, хлопвайки вратата. Наостри ушета. Навън тишината засвистя. Тръпки, напомнящи капки дъжд се отекоха в нея, като след буря. Закапчукаха бавно една в друга, смесвайки се и след малко усети, че не е в състояние да мисли.
Завъртя се в стаята, но я обхвана горещина. Набързо отвори прозореца. Запали нова свещ. Погледна дървената маса за хранене, върху нея – вазата с маргаритки, столовете, леглата, всичко си стоеше точно, както го беше оставила. Нейното легло с бродираните бели възглавници – с розови цветчета, с нагънатия розов чаршаф, докосващ пода, а другото легло – изпънато и непокътнато. Никой не беше идвал. Какъв ужас, ако се беше оказало обратното!
Оправи роклята си, заслушвайки се. Струваше ѝ се, че може да чуе стъпки отново. Но беше тихо. Само още гласът му се разливаше из нея все така бистър. Опитваше се да върне неговите точни думи, после нейните, но те се смесваха, като в стъклена колба в час по химия: нагоре – надолу, нагоре – надолу …Бзззз ...