Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
20 мая 2023 г., 20:13  

 Цветето, което цъфтеше само нощем 37 - финал 

  Проза » Повести и романы, Другие
1148 10 30
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

   Може би се залъгваха и на следващата вечер, и на по следващата, и на другата, когато Надя се обади и удължи отпуската си с още една седмица.

 Докато луната ги рисуваше, или докато фаровете на колата осветяваха шосето, което водеше задължително към най-красивото място. Място, където щяха да бъдат без брони и дрехи. Докато усещаха хладните пръсти на вятъра и горещите си целувки по телата. Или се самоиронизираха. Или тайно вярваха, че нищо не се е променило. Или изведнъж потегляха нанякъде. Откъде беше дошла идеята да ходят на бар със стриптийзьорки в Пловдив, нямаха представа, но когато Рамадан и другата двойка слязоха от колата, те се целунаха и забравиха къде бяха тръгнали. Награбиха се изведнъж. Пак валеше дъжд и пак се стичаха капчиците и отвътре.

 

  Тези няколко сутрини бяха като росни цветя. Едно по едно листенцата се разтваряха, погалени от първите лъчи. Разтваряха се очите им с отражението на другия, с пръстите вплетени, с устните им, по които танцуваше още аромата на целувките им. Обичаха се до болест и едновременно се намразваха за празните надежди, после пак се влюбваха и пак се търсеха. Не си обещаваха, не се вричаха. Отдаваха се като за последно. Грабеха като пирати с пълни шепи. Бяха двама, избягали от лудницата, които се бяха  намерили и сега се втурваха да беснеят върху срутеното.Забравяйки действителността. Непомнещи кои са всъщност. Кои бяха те? Може би чаршафите, в които бяха свикнали да заспиват вечер сами, вече не миришеха на смърт и болест. Ухаеха на треви и билки. На вечен сезон, в който се бяха загубили. Колко странен беше този сън за тях! Като потрепване на листа в сърцето. Като светулки светнали покрай пътеката на житата. Надяваха се, че тази лунна пътека няма край.

Но животът ги върна в реалността, точно когато най-малко им се искаше. 

 

  Пътеката се разклони на две същата ранна утрин, когато се намериха на автогарата. 

 Двамата приличаха на неопитни хирурзи. И също като тях бяха тихи. Само потракването на дъжда се чуваше. Тя – в автобуса, колебаеща се дали да опре буза на стъклото, като последна целувка, докато гледа очите му, или да се скрие зад мазното перде и да избегне сантименталностите. Той отвън – незнаещ дали да вдигне ръката си за чао, или да я държи плътно прилепена към тялото, за да не проличи нахлуващата празнота.

 Напомняше на перфектно направен разрез и тръгването на автобуса, който съвпадна с двете повдигнати длани.

Една гадна раздяла, помисли си Насим, докато ѝ казваше: "Чао".

Някакво и едновременно никакво: "чао", което в други страни минаваше за: здравей – реши Надя. 

 

Докато пътуваше наобратно, Насим установи, че единственото реално доказателство за всичко случило се през тези две седмици, бяха цифрите, записани в телефона му. Един тъничък зашифрован лъч, който след година щеше да се опита да разкъса облаците между тях.

 

  Със задачи, амбиции и работа, така продължи животът на двамата. Гледаха го известно време отстрани, сякаш бяха статисти в него. Насим се обаждаше на рождените ѝ дни. Говореха кратко. Мълчаха дълго. Струваше им безсмислено, да очакват, да се надяват на повече от това. Надеждите им изглеждаха така, сякаш бяха за следващите.

 

   Онези новите млади, които отново прескачаха огради, литнали на крилете на изгревите. Те щяха да се бунтуват срещу забраните. Да се топят в същата вана и да си обещават, че ще бъдат художниците на своя живот. Щяха да опитват да пренареждат културите и различията си, да вярват, че ще построят нови. Проектирани от тях. И наобратно щяха да завъртят света – от кон, от кола, потънали в сняг или просто, докато танцуват блус. Точно както те биха искали. Неуморни деца с блеснали очи. Без брони. Щяха да покриват с въздишките на другия най-крехката част от себе си. Не защото така е по-лесно прободима, а защото вярата един в друг щеше да ги прави несломими.

  Онези наивни души, които с опърлени криле щяха да я мъкнат по рохката земя. Да я пренасят през сезоните. Да я влачат по стъпките си като полужив труп и дори по някое време вероятно щяха да бъдат достатъчно отчаяни като Надя и Насим, за да я интубират и съживят.

 

   В този миг без съмнение дори за малко щяха да я видят как се връща към живота. Щяха да ликуват душите и телата им, докато я наблюдават как отваря бавно очи, а с нея и те щяха да отварят сетивата си за всичко красиво в този свят. Щяха да я гледат как се усмихва на ослепителното слънце, кацнало на корниза. Как вдишва аромата на цъфнали акации от прозореца и чува името си. С нея щяха да протягат ръце към водата, с нея да се надяват, отпиват... Любовта щеше да иска да я има още. Да е жива. Да бъде най-обикновен ден. Да бъде празник. Молитва. Арабска приказка. Лунна светлина. Безвремие, в което пропада и едновременно се спасява. Неутолима страст. Вяра. Цъфнало цвете в сърцето. Приятелство. Навик. Сбъдване. Близост. Целувка.

 

 

И щеше отново да я има. Защото така оцелява света, нали?! Повтаряйки се по малко по-различен начин.

Макар и в друго време и пространство. 

 

 

 

 

 

/Край/

 

 

https://youtu.be/6veT6D367lM

 

https://youtu.be/iaZlpn09ME8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доче, изненада ме. Благодаря ти най-сърдечно, че си отделила от времето си. За мен е чест, а добрите ти думи ме окуражават. За детайлите не е нарочно, дори ги кастря, но понякога и се изкушавам да не трия. Радвам се, че ти е харесал финалът, всички романтични приказки свършват със сватба (ми се струва), така че надявам се, все пак донякъде е хепи енд. Този месец имам изпити и нямам възможност да присъствам на сбирката на сайта. Затова желая на стихосбирката ти крила и светлина, в която да се къпе. Светлината от очите на хората, която се ражда най-напред в сърцето. Там където малките думички са покълнали от чувствата на автора, за да свързват хората, да ги правят близки, по-истински и това да ги съхранява. Прегръщам те и ти желая здраве, щастливи летни моменти и вдъхновение! Поздрави сърдечни. ☀️🌹💗
  • След едно доста дълго заканване прочетох всичко от номер едно та чак до номер 37. Пътувах с героите потъвах и изплувах с тях, ядосвах се и се възхищавах на красивите детайли, с които украсяваш и природата и човеците. Царица на детайла си! Знаеш го. През цялото време не ме напускаше предчувствието, че(много хубаво не е на хубаво) , но слава Богу размина се. Краят въпреки ,че не е в хепиенд стил ми хареса. Носи дозиран оптимизъм като всяка приказка. Поздравления и от мен!
  • Здравей, скъпа Мария. Запрати ме на седмото небе отново. Сега чета коментара ти и си казвам: Ех, можеше и по-добре да го напишеш, Силвия, можеше! Ех! Така ме караш всеки път да се надграждам, Мария. Наистина обичам критиката, за да усещам земята, за да знам къде се намирам, но твоето благородно сърце ми дава криле. Благодарна съм ти за времето, което си отделила, за хубавите думи и вникването, за радостта от съпреживяното и светлината, озарила ме в този почти непрогледен мрак навън сега. За мен беше и удоволствие, и чест, и едно малко странстване(погледнато назад през рамото). Прегръщам те и ти желая здраве, споделени щастливи мигове и неуморно вдъхновение! 💗
  • Ето че и аз стигнах до този финал. Изчетох няколко глави наведнъж, точно както обичам, гонейки с въображението си съдбата на героите и сравнявайки "моят " сценарий с твоя. Ти винаги водеше напред, с ерудиция, чувственост, изпреварваща мисъл или умение да спираш времето, защото всяко чувство трябва да се изживее докрай, с отворено сърце и душа!👍 Представям си колко време ти е отнело писането на тази повест /роман?/, но читателите са ти благодарни. Тази вечер не ми е нужна вечеря - заситих душевния си глад с плодовете на твоето талантливо перо и съм повече от щастлива, въпреки раздялата с главните ти герои. Защото, дори и разделени, те ще има какво още да изживяват през годините и ще търсят тази обич - променена, готова зарестарт, малко остаряла но позната по момента на запалването с един само жест от тяхна страна и доказала, че дори и дъжда не може да я угаси... Прекрасни сцени на близост и себеотдаване си създала, неоспорим майстор си, Силвичка! Прегръщам те горещо и искам още!💖💋🌹
  • Благодаря ти, скъпа Пепи, за всичко! Наслада е, когато пиша, а още повече, когато усещането е споделено. Галопът продължава, няма да спирам. Прегръщам те и ти желая вълшебно лято!
  • " Тези няколко сутрини бяха като росни цветя. Едно по едно листенцата се разтваряха, погалени от първите лъчи. Разтваряха се очите им с отражението на другия, с пръстите вплетени, с устните им, по които танцуваше още аромата на целувките им. Обичаха се до болест и едновременно се намразваха за празните надежди, после пак се влюбваха и пак се търсеха."
    - Много красиво описано! Целият финал е като галоп - тръст, галоп - тръст, едно препускане през времето и любовта. Браво!
  • Благодаря ти, Вили, за топлите думи и вдъхновението. Беше удоволствие да те посрещам. Проблемът ми беше единствено с времето, с него все не можем да се разберем 🙂. Прегръдки, благодаря ти! Вдъхновение и много красиво лято ти желая!
  • Тук съм Силве. Най-после си го прочетох. Натъжих се, но цялата история беше много вдъхновяваща за мен и разказана по толкова красив начин. Поздравявам те за целия труд, който положи. Знам, че имаше и безсънни нощи за да пишеш. Желая ти само хубави неща и още много нови истории.
  • Здравей, Краси. И аз мисля така. Всеки си получи заслуженото. Благодаря ти от сърце за добрите думи, импулса, мъдростта и усмивките, с които ме заразяваше през тази почти една година. Поздрави сърдечни!
  • Силве, радвам се за твоите герои - мисля че получиха заслужен финал в повеста. А иначе историята продължава. "Щяха да покриват с въздишките на другия най-крехката част от себе си." Поздрави!
  • И аз благодаря, Петре, че следеше и отделяше от времето си.
  • Благодаря ти много, Влади. Липсват ми разказите ти.
  • Благодаря, Светулче! Комплиментите са за вашето търпение.
  • Скъпа Тони, благодаря ти много, че неотлъчно следеше развитието и споделяше впечатленията си. Ценя го. Историята е много сбита хронологично. Песни, танци, драми, щастие, Нови години, празници, абитуриенски, всичко имаше и пиха от всеки миг до дъно. Ограничих се в тези две години, заради времето, което все не ми стига. За мен беше радост всяка част и тръпнех като ученичка, докато пишех. Дано да се е отразило и в текста. Прегръщам те и ти благодаря за всичко. ❤
  • Какво да напиша повече, освен едно голямо благодаря за хубавият разказ, държащ в напрежение до края. Наистина разказ за една голяма любов оставила траен отпечатък в героите ти. Благодаря..
  • Така накъсано, пулсивно свършва - като ритъм на сърцето. Браво. Поздравления.
  • Понякога и любовта не е разковничето, не успее ли човек да я грабне навреме. Комплименти отново за невероятната история, Силве! 💚
  • Благодаря, Силве! Вълнувах се прекомерно много с всяка част. Трептях с тяхната любов, натъжавах се, когато се караха. Толкова много исках да бъдат щастливи! Но живота никога не е като приказките - заживяли шастливо до старини. Те все пак я изживяха докрай. Ще ми липсват!
    "И щеше отново да я има. Защото така оцелява света, нали?!"
    Всичко друго е преходно, но любовта е вечна!
  • Лиде, благодаря ти за винаги мъдрите коментари, че ме насочваше и споделяше впечатленията си. И за мен беше така. Правиш ме щастлива. 🌹
  • Дани, удоволствието беше мое. Благодаря, че следеше. Здраве и творческо вдъхновение ти желая! Хубава неделя!
  • Благодаря ти, скъпа Танче! Радвам се, че ти допадна. Сила и вдъхновение ти пожелавам!
  • Хубав финал! Една голяма любов, едно силно чувство, което ще ги съпровожда до края на живота им. И по-добре, че избягаха от прозата на всекидневието. Поздравления, Силвия! Беше удоволствие за мен.
  • Благодаря за удоволствието!
  • Чудесно написана история!
    Вълшебница си Силве!
    Благодаря за удоволствието да чета такива творби!
  • За мен също, Мини. Благодаря ти за всяка добра дума, че четеше и ми оставяше от светлината на сърцето си. Бъди здрава, вдъхновена и все така ни озарявай с таланта си. Поздрави сърдечни.
  • За мен е чест, Влади. Благодаря ти, че беше тук и ми даваше сила да пиша. Наистина на магия я докарах до финал. Планирах я по-кратка, но по едно време се разпилях и докато събера всички части(не съм убедена и, че не липсва някоя). Имах и още една част за другата сестра(по-хумористична) за кандидатстването й със Станой в медицинския, но после реших, че разточителствам и се отказах. Станой стана доктор всъщност 😄. Дано не вземе да го прочете и да се сети.
    Още веднъж, благодаря от сърце.
  • И аз благодаря, Скити, за споделените впечатления и, че беше част от това пътешествие. Тъгата си я слагаме зад ушите, като немирен кичур и си намигваме. Прегръдка и още веднъж благодаря!
  • Силвия, беше за мен едно красиво преживяване, което ще се радвам, ако продължи, по повод друг такъв роман ,написан от теб.
    Благодаря ти от сърце!
  • Защото така оцелява... Поздравления!
  • Тъжно мо стана...
    Благодаря за тръпката от очакването на всяка следваща част, за удоволствието от прочита, за възможността да съпреживявам героите ти! Пълниш ми душата!
    Поздрав, Силве! Имаш моите почитания!









    п
Предложения
: ??:??