29 июл. 2022 г., 21:37  

 Цветето, което цъфтеше само нощем 6 

  Проза » Повести и романы
1792 16 35
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене
Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с теменужена заря. Разказваха си нещо важно птиците, чуруликаха помежду си и ако човек напрегнеше слуха си, притихнеше, заслушвайки се в интонацията, а после се загледаше в почти недоловимото движение на природата, нищо чудно да разгадаеше за какво си говорят.
А всъщност едно коте гонеше току-що паднало от гнездото косче. Пилето беше сиво и топчесто, още не можеше да лети, но тичаше покрай оградите на къщите, скриваше се в мократа трева, докато котето с ловка походка и наострени уши се приближаваше към него. Спираше, ослушваше се в отичащите се капки и чакаше малкия кос да се издаде. Славей се обади отново от черницата на пътя; канарче подскочи между шипестите клонки на нара и разтвори клюнчет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Силвия Илиева Все права защищены

Предложения
: ??:??