Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
22 июл. 2005 г., 10:06

Цветът на сълзите 

  Проза
2032 0 17
1 мин за четене

- Мамо, плачеш ли? - попита детето, щом напипа мокрите и очи.
- акъв е цветът на сълзите? - и очакващо впери невиждащи очи.
- Кристално сини са, детето ми, когато са от радост, а черни, когато са от мъка.
- А какви са твоите сега?
- Сега са мокри.
- А има ли сухи?
- Да, има, когато са подтискани, когато са преглътнати.
- Мамо, какъв е цветът на усмивката?

Звънко се засмя детето и разпиля камбанки около себе си.
- Усмивката е оранжево-жълта, а когато ти се усмихнеш, е слънчево жълта,
и тя се засмя.
- Мамо, как искам да видя твоята, какъв е цветът и.
- Ами почувствай я.
- Мамо, твоята усмивка е  стопляща.  Аз не я виждам, но когато ти се смееш, става ми топло, приятно,  чувствам живота в себе си. А какъв е той, цветът на живота.
- Червен е цветът на живота, като кръвта.
- Какво правиш сега, мамо?
- Мечтая.
А какъв е цветът на мечтите?
- Мечтите са розови пъпчици, като нашите рози на двора.
- О, мамо, и ухаят, нали!
- Да, имат аромата на надеждата.
- А какво е, мамо, бялото?
- Бялото, бялото е с цвета на истината, истината, детето ми, е бяла...
Тя замълча, вперила поглед в очите му, които бяха бели и невиждащи.
Мислено си каза - като твоите очи, детето ми... Сълзите рукнаха на поточета по страните и.
Детето не ги виждаше, но  ги почувства и трепна...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно, жалко, но и някак Уникално, красиво....
  • Страхотно написано!
  • Благодаря ви много,много!
  • Браво!
  • Разтърсващо....Направо настръхнах
  • Много ме развълнува! Пиши есета и разкази, отдава ти се! 6!
  • Разплаках се! На няколко реда си успяла да събереш толкова много болка, любов и надежда, че разказа ти наистина разтърсва!
  • леле.. края беше толкова неочакван,че трябваше да го прочета 2 пъти, за да го възприема. много е хубав !! 6
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви много!Това е парвият ми разказ.
  • Очите ми се насълзиха... Много силно и истинско! Браво!
  • Заглавието си е много подходящо.
    Хубав е разказът ти. Браво.
  • Много силен разказ! Дали наистина виждаме с очите си!?
  • Ужасно е...Ужасно е майка да е сляпа и да не може да се радва на детето си, но още по-ужасно е когато детето е сляпо и майката вижда как то не може да се радва на света...
  • много ми хареса, само 1е май заглавието не е много подходящо... Наистина много ми хареса.
  • Харесаха ми сравненията за усмивката,сълзите.Но някак много трагично завършва,малко сапунено.И все пак хубаво...
  • трагично...
Предложения
: ??:??