Amilie (Валериа Маринова)
2 4
21 окт. 2010 г., 18:16

* * * 

  Проза » Рассказы
639 0 2

    Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
    Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.

    Навън бе мрак, мъгла, студ и от време на време малко топлина. Моето състояние силно приличаше на сезона...

© Валериа Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • сигурна съм.
  • Хаха, и аз щях да напиша подобен на комантара на End, но не толкова злобен.

    Но наистина - когато разказваш нещо, трябва да има причина да го разказваш, някакво послание или интересен сюжет. А пък ако няма посление и сюжет значи искаш да ни демонстрираш писателския си талант, стил или някакъв интересен начин да кажеш нещо. Но не мога да разбера какво.
    Сигурна ли си, че си публикувала целия текст?

Предложения
: ??:??