Под плътните, преплетени корони на дърветата се здрачаваше, независимо че слънцето все още не беше залязло и Ева беше започнала да се страхува, че са объркали пътя, но спокойствието на Александър ù вдъхваше увереност. Той винаги знаеше какво прави и ако се случеше да допусне грешка, винаги успяваше да оправи нещата по възможно най-добрия начин. Неведнъж ù бе помагал в тежки за нея моменти и тя му имаше пълно доверие.
Когато стигнаха потока, Александър бързо се зае да разчисти малко пространство между дърветата, докато все още имаше някаква светлина. Разпъна на него палатката, остави Ева да намести багажа им, взе малката брадва и тръгна да събере сухи клони, с които да си запалят малък огън. Опасяваше се, че през нощта прохладната свежест ще премине във влажен студ и ще им е необходимо да се греят поне докато не им се доспи и не се пъхнат в спалните чували.
Настроението им беше приповдигнато и Ева наистина се чувстваше възвишена, сякаш бе пред самото лице на Бога или по-точно в прегръдк ...