Към девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път на „Часът на горещия стол”. „Столът”, както разговорно го наричахме, с цел постигане асоциация с електрическия му събрат, е традиционна игра на веселата ми компания.
Интригата е, че личността, имаща нещастието да е рожденик, е длъжна да отговаря на въпроси от абсолютно всякакъв характер.
Сега, като се замисля, може би това бе основният мотив Пепчо Моторетката - стар хитрец и приятел - да се престори на болен наскоро, навръх своя тридесет и пети юбилей. Аз обаче, за разлика от него, съм смел и уверен в приемането на такива предизвикателства, и затова, докато се настанявах там, в центъра на стаята, под погледите и подсвиркванията на жадните за зрелище участници в купона, не се притеснявах ни най-малко.
Началото бе вихрено, в смисъл доста забавно за другите и причиняващо червен цвят на бузите ...