Имало едно време в едно голямо черноморско градче, едно момиченце, което било малко на години, но с голяма душа. Симпатично, любопитно и палаво. Правило неща, за които после съжалявало. Добре, че бил насреща големият батко, който винаги да го успокоява, разбира и подкрепя във всякакви ситуации и при всякакви конфликти. Проблемът бил, че този батко не бил от същото градче, а през 9 земи в 10-та. Те не били се виждали дори, но привързаността им един към друг била голяма. Е, поне на момчето със сигурност. Момчето мислело за нея всеки ден и и пишело, но обратната връзка се губела със седмици. Според момчето едва ли имало някой, който да обръща на чаровното момиченце толкова много внимание, колкото той и обръщал. А тя дали го оценявала, разказвачът не казва, остава само да гадаем.
Момчето пишело всеки божи ден, вече повече от 2 години и се надявало да получава отговор поне веднъж в седмицата, но и това не се случвало често. Но то не губило надежда. Не можело да проумее, как в ерата на разви ...