Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скътано дълбоко в душите на много хора. Някои са родени и израснали там, други са свързани с него благодарение на корените си, а трети са имали щастието да го открият и оценят. Аз го преоткрих преди години и сега с нетърпение очаквам всеки момент, когато мога да се откъсна от шумната и мръсна София и да се отправя към малкото селце Студен Извор, намиращо се в неповторимия трънски край.
Беше събота следобед, аз седях на терасата и се наслаждавах на панорамата с чаша ароматно кафе. Мога да съзерцавам тази гледка с часове. Ширналото се под мен Знеполе, обагрено в зелено, жълто, лилаво, полюшващите се от вятъра насаждения. В небето се рее птица, вероятно сокол, дебнещ плячката си. Изведнъж се стрелка надолу, но след това се отказва и отново кръжи над полето. Далечината е изпълнена с редици от планини, следващи една след друга, докъдето ти ...