16 авг. 2013 г., 20:42

Да изпушим по една цигара 

  Проза
1278 0 19
1 мин за четене
Навеждам се! Присядам на каменната плоча, макар и нагрята от слънцето, чувствам я някак студена.
Запалвам ритуалната цигара и в пръстта забивам една и за теб! Ти много ги обичаше!
И двамата пушим, и мълчим!
"Добре съм" (мисля на ум). “Добре съм”, казвам и на глас! Но и в двата случая си ме чул, аз зная!
И как вече думите са излишни, нима променят нещо?
Нося ти и вино, червено! А следващия път ще ти донеса и малко ракия, да я опиташ!
Нося и свещ! Жито не взех, не го обичаме и двамата.
Тесни алеи! Тук-там по някоя баба, облечена в черно и тук-там по някой дядо, забравил какво е топъл боб и аромата на пресен домашен хляб!
Дожалява ми! “Не мога да помогна на всеки”, с това се успокоявам и неуспокоена продължавам да пуша…
Усещам се как започвам да почиствам съседното място от изсъхналата трева. Защо аз? Къде са близките на тази непозната “Мария”… Може да са в чужбина. Може да си няма никой! Уф, че много трева!
Ще сложа и на нея една свещ, може да се страхува от тъмното, жена е! Мен поне ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Естрея Ангел Все права защищены

Предложения
: ??:??