Имало едно време едно момче, което, за разлика от останалите свои себеподобни, не обичало футбола, колите и всички останали неща, които трябва да те правят щастлив. Това момче било много зле в училище... Имало слаби оценки, нямало почти никакви приятели, защото на подсъзнателно ниво, той странял от хората. Просто не ги разбирал... или по-скоро не разбирал себе си. Един ден, на едно място, един човек го попитал: "Ти за какво живееш?". Отговорът дошъл бързо като светлината, когато си включваш лампата... "За любов"...
Минали години, но той така и не се влюбвал... Седял у дома, слушал музика и гледал филми от типа на "Амели Пулен"... Светът бил толкова безсмислен за него, че той постоянно търсил някъде, някаква истина, на която да се опре. Чел философия, астрономия и всякакви други глупости, които всъщност са абсолютно безсмислени, на фона на любовта. И така минавали още години... без смисъл, без цветове, без искрени усмивки... С тъга, с отчаяние и антидепресанти... Удрянето на главата беш ...